Влак от Одеса пристига на гарата в Киев. На перона мъж и жена очакват двете си дъщери, които не са виждали отпреди Русия да започне непредизвиканата си пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Това е семейството на Елена и Артур Ягупови. Руската окупация ги разделя за месеци – докато той воюва на фронта, тя остава в малкото градче Каменка-Днепровска, което се намира в Херсонската област.
Там преживява няколко месеца в плен, изтезания, побои, сексуално насилие и трудово робство. След като вече е на свобода, Елена разказва какво са ѝ причинили руснаците пред Current time, рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа.
Родният град на семейство Ягупови все още е окупиран. Той се намира близо до Енергодар, където е Запорожката атомна електроцентрала. Децата ѝ са в Одеса, а мъжът ѝ от самото начало отива на фронта.
Елена не успява да напусне дома си преди руската окупация, защото се опитва да спаси любимото си куче и други домашни животни. След като руските сили нахлуват, съседи пишат донос срещу нея, че е съпруга на украински военен. Така през октомври 2022 г. руските служби за сигурност идват в дома им, за да го претърсят.
„Държаха се като с добитък с мен. Заплашваха ме с картечници, с оръжие, опряха го в главата ми“, разказва тя.
Началото на мъченията
Въпреки че не намират нищо подозрително в дома ѝ, Ягупова е отведена в полицейския участък. Там започват първите изтезания.
„Взеха пълна двулитрова пластмасова бутилка с вода. Удариха ме по главата и я разбиха. Имах закрита черепно-мозъчна травма, две рани. Естествено, всичко гореше, болеше, гърбът ми беше в кръв“, спомня си украинката.
От силните удари тя губи съзнание. Но след това продължават да я заплашват, че ще я застрелят. Един от руснаците опира автомат в главата ѝ.
„Каза ми: „Хайде да играем на руска рулетка“ и стреля с халосни патрони. След това ме удряше по главата с дръжката на оръжието“, разказва още Елена.
След това на главата ѝ е поставена найлонова торба, която е увита с тиксо около врата ѝ, така че да не може да диша. Тези мъчения се повтарят в продължение на два дни, като продължават по около пет часа. Жената разказва пред „Гардиън“, че е била изтезавана от 5-6 мъже от руските служби, които видимо са се наслаждавали на това.
„Нямах време дори да крещя, нямаше време да мисля. Беше толкова шокиращо.“
Елена е задържана незаконно в ареста за няколко месеца – до януари 2023 г. Там е заедно с още около 15 украинци, с които често са спели на пода, а в някои дни не са получавали храна. В ареста жената става обект и на сексуално насилие.
Елена говори видимо спокойно за преживяното насилие. Казва, че е заради ефекта на лекарствата, които приема по предписание на лекаря си. Единственото, което предизвиква сълзите ѝ, е споменът за нейното куче, което е било застреляно от руските военни.
„Съвременен ГУЛАГ“
Освен преживяното насилие, няколко пъти Елена е принудена да се снима в пропагандни клипове. В единия я карат да се оплаква от измислен украински обстрел под заплахата, че ще я застрелят, ако не се подчини.
За друг клип тя е заведена заедно с други двама украинци – служители на Запорожката АЕЦ, до барикада, издигната на шосе. Офицер от Федералната служба за безопасност (ФСБ) чете съдебно решение за депортиране на украинци извън Запорожката област. На кадрите, публикувани от руската държавна медия РИА „Новости“, се вижда как Елена и двама мъже вървят по пътя след загражденията.
След заснемането на клипа обаче те не са освободени, а са натоварени в кола и предадени на един от командирите на руските части. Така жената се озовава в трудово робство.
„Живеехме в обор като добитък, само че добитъкът не се охранява, а нас ни охраняваха с картечници. Някъде трябваше да копаем землянки, някъде окопи, някъде да минираме полето“, разказва украинката, която определя това като „съвременен ГУЛАГ“ (лагерната система в СССР по време на съветския диктатор Йосиф Сталин).
Ягупова остава там два месеца. Тогава единият от пленниците успява да убеди войник да му даде телефон, за да се обади на свой роднина в Мелитопол. Той от своя страна се свързва с властите в Москва.
Неочаквано след това пристигат служители на криминалния отдел на руското МВР. Елена и останалите заложници са отведени във военна база, разпитани са и след това са освободени.
„Ако този случай не беше излязъл наяве… Това е голяма случайност – 00,1% от 100. Имахме невероятен късмет“, казва жената.
След освобождаването си през март 2023 г., тя се връща в дома си и го намира разграбен. Същите полицаи, които я арестуват преди няколко месеца, отново я заплашват, но в крайна сметка я оставят да събере пари и да напусне.
Следва пътуване през Русия, балтийските страни и Полша, но решава да се върна обратно в родината си и се записва в армията. Така успява и да се събере със съпруга си Артур.
„И след всичко това осъзнаваш колко важни са тези хора за теб. Семейството ти, че по-близък и скъп човек нямаш. И ако ги нямаше, не знам как щях да оцелея“, казва Елена.
Сега с Артур живеят на квартира в Киев, но тя се измъчва от мисълта, че това, което е преживяла, се случва и на други украинци.
„Мисля, че сега други хора копаят окопи, а за работниците от АЕЦ, с които бях през януари, се страхувам, че им се е случило най-лошото“, казва още Елена Ягупова.
Нейният разказ потвърждава обвиненията на ООН, че руските сили в Украйна системно изтезават цивилни и военнопленници. Включително, че изтръгват информация с елетрошок и инсценирани екзекуции. Кремъл отхвърля тези твърдения.
