Родена е в епохата на Съветския съюз, но в род, защитавал независимостта на Естония и тормозен от съветската власт. Тя е един от европейските политици, който най-категорично се противопоставя на действията на Русия. Става първата жена премиер на страната си, а сега поема най-високия дипломатически пост в Европейския съюз (ЕС).
Тя е Кая Калас – премиерката на Естония, която в четвъртък вечерта беше утвърдена от Европейския съвет като новия върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност.
Освен нейното назначение бяха потвърдени вторият мандат на германката Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия (ЕК) и изборът на доскорошния премиер на Португалия Антониу Коща за председател на Европейския съвет.
Изборът на Калас за поста, заеман досега от ветерана от испанските социалисти Жозеп Борел, дойде в момент на сериозно напрежение и политическо маневриране в ЕС след европейските избори през юни.
Коя е Калас и какви са шансовете ѝ начело на европейската дипломация? Свободна Европа събра отговорите.
Съветското минало и пътят към властта
Кая Калас – днес на 47 години, живее в диктаторски режим в рамките на СССР до 14-годишна възраст. Още преди падането на режима баща ѝ е застъпник на икономическата автономия в Естония, която тепърва ще върне независимостта си от Москва през 1991 г.
Баща ѝ Сийм Калас за кратко също е премиер на Естония, а по-късно е и еврокомисар.
Дяволът все още живее в Русия
„Дяволът все още живее в Русия“, каза Кая Калас в интервю за Ройтерс преди година. Тогава тя разказва и за семейството на майка ѝ, което е било депортирано в Сибир през 1941 г. от съветската власт, която по това време смазва патриотичния елит в Естония и я окупира.
Прадядо ѝ е един от политиците с водеща роля в създаването на независима република Естония през 1918 г.
Кая Калас е бивш адвокат. Тя се присъединява към либералната Реформаторска партия на Естония през 2010 г. Първо е част от естонския, а по-късно и от Европейския парламент.
През 2018 г. застава начело на партията си, а от 2021 г. е първата жена министър-председател на Естония.
Политиките, които Калас защитава, са за енергийна независимост, увеличаване на сигурността на страната ѝ, която граничи с Русия, както и все по-тесни връзки със Запада. По време на управлението ѝ започна кампания по демонтирането на съветски паметници в страната.
Затова и Москва издаде заповед за издирване и арест срещу нея в началото на 2024 г.
Не е само София. Къде другаде свалят съветските паметници
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Националният популизъм и войната в Украйна
С встъпването си в нова длъжност начело на европейската дипломация – ако бъде избрана за поста на Борел – Калас ще трябва да се изправи срещу нарастващия популизъм и крайнодесни настроения в отделните страни членки на ЕС. Това, заедно с войната, която Русия води в Украйна, дава сериозни предизвикателства за защитата на основните ценности в съюза като демокрацията и човешките права.
Калас ще излезе на сцената в момент, в който в САЩ може да настъпи сериозна промяна на курса след изборите за президент през ноември, НАТО ще бъде с нов генерален секретар, а Алиансът може да промени курса на развитието си – в случай, че Доналд Тръмп спечели президентския вот и се върне в Белия дом.
Кая Калас ще бъде петият човек на поста върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност. Постът беше учреден през 1999 г. Тя ще бъде и първият представител на бившия Съветски блок, и първият представител на балтийските страни, стигнал до най-високия етаж в европейската политика.
Именно войната в Украйна даде сериозен тласък към международната политическа сцена на Калас. Освен че страната ѝ е от тези, които са най-близо до Русия географски, тя заема едни от най-твърдите позиции срещу действията на режима на Владимир Путин.
Калас настоява, че в продължение на десетилетие „светът е игнорирал“ руската агресия срещу Украйна, която започна с окупацията и незаконната анексия на полуостров Крим още през 2014 г.
Тя също твърди, че Западът е трябвало да изпрати военна помощ на Киев много преди инвазията на Русия от февруари 2022 г., както всъщност направи Талин.
По-рано през месеца тя написа, че Русия е била и все още е „колониална сила“, макар че често не е смятана за такава. Тя подчерта, че естонците са добре запознати с това и че случващото се в Украйна е „напомняне как историята се повтаря“.
Бъдещият ѝ пост начело на общата европейска външна политика предоставя ключова платформа за оформянето на общите политики за отбрана и сигурност на блока.
Краят на войната ще настъпи, когато „Русия се прибере в Русия“
Калас многократно отхвърли предложенията за мир, при които Русия би получила Крим и частично окупираните от нея четири украински области, в които Москва също проведе незаконни референдуми.
Пред RFE/RL тя каза, че краят на войната ще настъпи, когато „Русия се прибере в Русия“.
Другите предизвикателства
Най-сериозния си противник в рамките на ЕС Калас ще срещне в лицето на най-близкия до Владимир Путин лидер в Европа – Виктор Орбан. На всичко отгоре началото на тези сблъсъци идва в момент, в който Унгария – и респективно Орбан, поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 юли.
Орбан е водач на малък, но гласовит хор на скептици, които се противопоставят на ключови решения на ЕС като позициите за войната в Украйна, санкциите срещу Русия, както и прекъсването на енергийната зависимост от Москва. Той често използва правото си на вето в ЕС по тези въпроси, макар че така печели рестрикции за собствената му страна, която на няколко пъти се оказа с блокирани еврофондове заради потъпкване на върховенството на правото.
Будапеща се противопоставя и на гаранциите за бъдещо членство в ЕС на Украйна, Грузия и Молдова и настоява за включването на страни като Сърбия.
Друг сблъсък, в който Калас се очаква да влезе, е свързан с настояването ѝ за това Украйна да се присъедини към НАТО. Тя многократно подчерта, че въпросът не трябва да бъде „дали, а кога“. Въпреки това естонката се присъедини към много от западните лидери, че присъединяването на Киев не може да се случи преди края на войната.
На Балканите, където Калас има добри отношения с местните лидери, тя ще трябва да продължи с настояването за реформи и борба срещу корупцията.
