ДЯДО ВАДИ РЯПА. Народна приказка

„Дядо вади ряпа“ е спектакълът, който очаква деца и родители в късния неделен приобед от 11 часа на сцената на Кукления театър в Стара Загора. Любима на децата класическа приказка, разказана атрактивно от талантливите куклени актьори. Героите се раждат пред очите на публиката. Ето я народната приказка, обработена от Елена Димитрова:

Живеели щастливо в едно село баба Мика и дядо Петко.

Били много работливи и сърдечни хора. Дядото, освен че бил

грижовен стопанин на дома си, бил и отличен градинар. Един

ден като обикалял лехите с домати, чушки, зеле и какви ли не

още зеленчуци, видял, че в градината е пораснала огромна ряпа.

– Бабо, бабо – извикал той – голяма ряпа се е родила в нашата

градина.

– Колко голяма, бре, мъжо? – попитала бабата от къщата.

– Много голяма.

– Ха! Да не е голяма колкото ябълка?- продължила бабата от

вътре.

– Не, по-голяма!

– Да не е колкото дюля…

Не, бабо, не можеш да си представиш колко е голяма.

Бабата много се учудила, но продължила да пита:

– Да не е голяма колкото, колкото… пита слънчоглед?

– Вместо да ме питаш, да беше дошла да я видиш.

– Няма какво да я гледам. Захващай се да я извадиш, че откога

ми се е прияло салата от ряпа със зехтинец и оцетец.

– Добре! Хайде, дядо Петко, хващай се на работа!”- казал той на

себе си и за да се окуражи, си запял весела песничка:

Аз съм юнак, Мога дори

сили разгръщам, внуци да гледам,

вдигам на крак но от зори

цялата къща. съм на полето.

– Хайде, репичке!…Време е да те извадя! Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох!

Не ще, бре !

Чудел се дядо Петко какво да прави. Ряпата в градината не помръдвала.

Дядо белобради

ряпа взе да вади.

С две ръце я хваща,

дърпа и опъва.

Тя се не поклаща !

– Какво да направя, какво да направя?- говорел си пообъркан

дядо Петко и се надявал нещо да му хрумне. – Ще извикам

Баба Мика на помощ. Бабо-о-о! Ела в градината, ама бързо!

– За какво съм ти потрябвала в градината? Имам работа вкъщи.

– Ела, ела…

– Все аз, все аз…Ей, не можеш нищо да свършиш без мене –

казала баба Мика и се запътила към градината. Върви към

градината и си тананика песничка:

Бърза и чевръста

аз съм баба Мика,

може да съм стара,

но съм младолика !

Цял ден шетам, тичам

правя бухти сладки.

Леле-е, как обичам

децата да папкат.

– Бабо, бабо, виж ряпата! Станала е голяма като тиква! – посрещнал дядото жена си.

– Да не си сънувал, дядо ? Няма ряпа като тиква!

– Има! Нашата ! Не можах да я извадя сам.

– А-а-а? Ряпата, значи? Аз откога ти казвах да я извадиш! А ти

не!… Като не слушаш, така е! – взела да се кара баба Мика на

дядо Петко.

– Хайде, хайде!…Ще помагаш или не? – попитал я дядото.

– Добре, де! Кога не съм ти помогнала? – казала баба Мика.

– Хващай се за мене тогава и да я измъкнем от земята!

– Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох ! Не ще, бре ! – дърпали те, ала съвсем

неуспешно – Брей, че ряпа! – казали бабата и дядото в един

глас.

Дядо дърпа ряпа а,

Баба дърпа Дядо,

Двамина я хващат,

дърпат и напъват,

ряпата опъват,

тя се не поклаща !

Тогава взели да се питат кого да извикат на помощ? Решили да

извикат внучката Иглика. Но отначало внучката не ги чула,

защото била със слушалки на ушите и си играела на таблета.

Добре, че Баба Мика се сетила и извадила от джоба на

престилката джи ес ем-а си.

– Ало, ало, Иглико, ела веднага в градината! Молим те с дядо ти за помощ, побързай… Внучке-е-е!- казала баба Мика на

момиченцето.

– Внучке-е-е…ох! – допълнил дядо Петко, ама така и не се

доизказал, защото бил страшно изморен.

Внучката Иглика, която била много добро дете, веднага тръгнала

към градината. Вървяла и си пеела песничката:

Кой играта ми прекъсна,

от компютъра ме вдигна?

Идвам, дано не е късно.

Ще помагам, ще се трудя.

– Защо ме викате, бабо и дядо?

– Толкова голяма стана наш’та ряпа, че не можем с баба ти да я

изтръгнем от земята!- казал дядо Петко като видял, че

внучката Иглика идва при тях.

– Сигурно е сорт гигант !- допълнила баба Мика.

– Вероятно е мутант на космическа ряпа. Клонирана е в хиперпространството, от галактика „Междузвездни репи” –

казала на свой ред Иглика.

– Абе, каквото и да е, трябва да се извади. Хващай се за баба,

моля ти се, хайде!

– Добре, дядо!

– Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох ! Не ще, бре ! – дърпали те, ала съвсем

неуспешно – Брей, че ряпа! – казали тримата в един глас.

Дядо дърпа ряпа,

баба дърпа дядо,

внучка дърпа баба!

Тримата я хващат,

дърпат и напъват,

ряпата опъват,

тя се не поклаща !

– Да извикаме Шаро! Шаро! Той е най-добрият приятел на

човека! Хайде всички: Шаро!!!- казал дядо Петко.

– Шаро-о-о…- взели да викат всички.

Кучето Шаро чуло, че го викат в градината и веднага тръгнало

натам, пеейки си песничка:

Трябва да дърпам или да тичам ?

Мога и двете – много съм учил.

Казвам се Шаро, много обичам

да ме наричат умното куче !

– Шаро, Шаро…ела тук! Толкова голяма е станала нашата ряпа,

че не можем тримата да я извадим от земята – обърнал се

дядо Петко към кучето Шаро.

– Бау, бау! Трябваше по-рано да ме извикате, бау! Всички знаят

колко здраво мога да тегля аз със зъбите. Р-р-р-р… Бау,бау –

отговорил Шаро.

– Хващай се за внучката. Хайде!- казал дядо Петко.

– Ау! Шаро ще ми скъса роклята! А тя ми е съвсем новичка – Ау! Шаро ще ми скъса роклята! А тя ми е съвсем новичкаизвикала Иглика.

– Няма !Той ще внимава- успокоила внучката си баба Мика.

– И да я скъса, ще ти купим нова! По-важно е да извадим ряпата!

Хайде, готови ли сте?- казал пак дядо Петко.

– Готови сме! – отговорили в един глас всички.

– Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох ! Не ще, бре ! – дърпали те, ала съвсем

неуспешно – Брей, че ряпа! – казали четиримата в един глас.

Дядо дърпа ряпа,

баба дърпа дядо,

внуче дърпа баба!

Куче дърпа внуче!

Четир’ма я хващат,

дърпат и напъват,

ряпата опъват,

тя се не поклаща!

– Да извикаме котката… – предложил отново дядо Петко.

– Дано само не се сбият с кучето Шаро! Нали винаги се карат –

добавила загрижено баба Мика.

– Мацо-мацо-ооо ! – започнали да викат всички.

Тогава някъде от къщата излязла Маца и отишла в градината, за

да разбере защо я викат. Вървяла към градината и си пеела:

Маца, Мацана –

вечно олизана,

вечно припряна,

с перли нанизана.

Перли са ноктитемога да дращя,

затова, дойда ли,

пазете си гащите!

– Кой ме вика? Тъкмо бях тръгнала към зимника, мяу!- обадила се

Маца.

– Вчера й се скарах, че обърна тенджерата и млякото се изсипа.- казала бабата притеснено на останалите.

– А от мене бяга, дърпам й опашката. Шаро, най-добре ти и

обясни за какво я викаме… – предложила вучката Иглика.

– Мацо, викат те Баба, Дядо и Иглика !…Бау! Ррррр!

Тогава Шаро и Маца се скарали пред всички…

– Я, стига сте се карали! Не ви ли е срам! Слушай, Мацо! Днес

имаме важна работа! Толкова голяма стана нашата ряпа, че

четирима не можахме да я извадим от земята. Викаме те да ни

помогнеш, Мацо ! Извини й се, Шаро! – разпоредил се дядо

Петко като глава на семейството.

– Бау…Дядо каза да ти се извиня, Мацо…Ррр! – изръмжал Шаро.

– Ряпа, значи! Е, добре…С удоволствие ще хвана Шаро за кожуха.

И ще дърпам както аз си знам, мяу! – отговорила Маца и се

хванала за Шаро.

Хей, Ряп, Хей, Ряп Хей, Ряп Хей, Ряп… Брей, че ряпа! – отново

задърпали и викали всички…

Дядо дърпа Ряпа,

баба дърпа дядо,

внуче дърпа баба,

куче дърпа внуче,

котка дърпа куче!

Петима я хващат,

дърпат и напъват,

ряпата опъват,

тя се не поклаща !

– Няма вече кого да повикаме – казал дядо Петко с тъжен глас.

– Има!- отговорили другите от дружината – Ще повикаме

мишката Гризанка.

– Какво ще ни помогне една малка мишка? Само, после ще ни се

смее цяло село! – възпротивила се бабата.

– Може пък и да помогне. Кой знае! Викайте и мишката Гризанка!

– с надежда възкликнал дядо Петко.

И всички започнали да викат:

– Гризанке-е-е!

– Ида, дядо! Ида! – Гризанка веднага се отзовала на

повикването и тръгнала към градината с песничка:

Никой не може

мен да ме хване,

тичам на воля

аз по тавана.

Сивичка мишка

с бързи крачета.

Гризанка-Скришка,

тъй запомнете.

Мишленце ! Гризанке ! Ще помогнеш ли да извадим ряпата?-

посрещнал дядо Петко Гризанка с надеждата, че тя ще

помогне на дружината.

– Църрр…Това да не е някакъв капан? Зная каква хитруша е

Маца! – казала Гризанка, защото видяла котката и малко се

поуплашила.

– Не е капан, Гризанке, не бой се! – успокоила я внучката.

– Хващай се за мене, Гризанке, мяу! Днеска, обещавам, няма да

те закачам! – любезно я поканила Маца-Мацана.

– Хайде! Стига приказки, бау !- добавил Шаро нетърпеливо.

– Ох, хващайте се всички, че се изморих! – казала пък сега баба

Мика.

– Готови ли сте? – издал последна заповед дядото.

– Хей, Ряп, Хей, Ряп!Хей, Ряп!…Още малко!!! Дърпайте да

дърпаме !!! – извикнали отново всички, напънали се докрай и…

„Пльок!” – се чул силен звук.

– Ура-а-а! Излезе! Излезе! Ряпата излезе!… Браво на Гризана!

Браво на дружина!

Най-после извадили ряпата, която се търкулната в близката леха.

Била голяма колкото…две тикви! И всички запели песента:

Хванем ли се до един

във задружен ред,

репите ще победим,

репите безчет!

Нека да е на добро,

люшкайте хоро! Хей!

После всички с нея

сладко се гостили.

Три дни ряпа яли, пили

и се веселили.

Така вкусната ряпа била изядена сладко, сладко…От нея нищо

не останало! Само поуката останала: „Сговорна дружина

планина повдига!”

КРАЙ