Снимка: Bloomberg LP |
Пътуващите в Европа плащат все повече за самолетен билет и въпреки това имат по-малък шанс действително да стигнат до дестинацията си, пише Bloomberg.
От Лондон до Амстердам и Берлин хаотични сцени се разиграват на летищата, а хармоничното взаимодействие между служителите на регистрацията, охраната и обработката на багажи излиза от строя. Докато пътническата индустрия в Азия продължава да се бори с COVID-19, а САЩ страдат от недостиг на пилоти, данни за цените на билетите и за отменените полети показват, че Европа е мястото, където са съсредоточени сътресенията, за да създадат максимални проблеми на потребителите.
Европа е увеличила над два пъти отменените полети на американски авиопревозвачи между април и юни, показват данни на компанията за следене на полети RadarBox.com. Отменените полети през юни, началото на пиковия летен сезон в Европа, са достигнали 7870 за заминаващите от Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания, почти три пъти повече от броят им в същия период на 2019 г., сочат данни на консултантската компания, специализирана в авиацията, Cirium.
В същото време цените за летни маршрути като Лондон и Аликанте в Испания тази седмица са над три пъти по-високи от същата седмица миналата година, сочат данни на Kayak.com. Цените от Париж до Ню Йорк са се утроили от март 2019 г. насам.
Разбивката показва как по-бързото от очакванията възстановяване на въздушните пътувания се сблъсква с огромен недостиг на служители след големите съкращения по време на пандемията. Вместо силно завръщане световната авиационна индустрия изпитва затруднения, тъй като не може бързо да увеличи отново операциите след най-тежкия спад на пътуванията в историята. Така рутинно в миналото пътуване може да се превърне в истинска одисея.
Проблемите са задълбочени от стачки на Стария континент, тъй като ширещата се инфлация води до искания за по-високо заплащане.
Службата за гражданска авиация на Франция нареди намаляване на полетите от летище „Шарл дьо Гол“ в Париж в четвъртък заради стачка на пожарникарите. Кабинният екипаж на Ryanair Holdings в Испания, Португалия и Белгия организира тридневна стачка миналия уикенд, към която по-късно се присъединиха колеги във Франция и Италия. Планирани са и още стачки, докато континентът навлиза в пиковия сезон на ваканциите.
Главният изпълнителен директор на Lufthansa Карстен Шпор предупреди, че нещата може да не се върнат към нормалното до края на годината, но има риск сътресенията да подкопаят възстановяването като накарат хората да се отказват от резервации.
Главният изпълнителен директор на Virgin Atlantic Airways Шай Уейс, чиято компания отмени само няколко полета, предупреди авиокомпании и летища да не питат семейства и пътуващи по работа дали наистина трябва да пътуват.
Последните седмици са доминирани от снимки на опашки от хора, извиващи се извън сградите на терминалите в Амстердам, струпани хора в залите за заминаващи полети във Франкфурт и купища с объркан багаж в Лондон.
Алтернативните начини на придвижване на по-кратки разстояния също не изглеждат толкова привлекателни, тъй като Великобритания е в плен на железопътни стачки, а пътуванията с кола поскъпват заради повишаването на цените на бензина.
Правителствата забелязват и предприемат действия, както и финансовите пазари. Инвеститорите продават облигации на авиокомпании като индустрия, за която се предполагаше, че ще се възползва от натрупаното търсене на пътувания вместо да се бори отново със сътресения. Дългът на компании като EasyJet и Lufthansa се търгува малко над нивата, смятани за „потиснати“.
Германия съобщи, че ще помогне с привличането на охранители на летищата от страни като Турция, за да се запълни оставената празнота от напусналите работното си място хора по време на пандемията. В Ирландия министерството на транспорта постави армията в готовност да помогне за смекчаване на проблемите с недостига на служители на летището в Дъблин.
Британският министър на транспорта Грант Шапс обяви в четвъртък план за справяне с нарушенията и в същото време предупреди, че „сега зависи от летищата и от авиокомпаниите да се ангажират с изпълнението на полетите, които са обещали, или да ги отменят достатъчно рано“.
Компаниите се оплакват, че не са имали време да се подготвят надлежно за възстановяването на пътуванията заради объркващата политика с COVID ограниченията, дългите проверки на опита на кандидатите за работа и ограничената помощ, която им е била предоставена в разгара на пандемията. Но правителствата остават глухи и твърдят, че в крайна сметка от индустрията зависи да сложи в ред операциите си, след като е получила огромни субсидии, за да премине през пандемията.
„Неприемливо е компаниите да създават проблеми и после да ги стоварват на прага на правителството. Сега топката е в тяхното поле. Ние създаваме рамката“, коментира германският министър на труда Хубертус Хайл.
Lufthansa съкрати около една трета от служителите си до 100 хил. души след въвеждането на ограниченията за пътуване, за да се забави разпространението на коронавируса. Това доведе до недостиг на кабинен екипаж, наземни служители и пилоти, докато търсенето на пътувания се възстановява силно.
Част от хаоса в индустрията в момента се дължи на последиците от пандемията, казва Шпор. Изправени пред перспективата да бъдат заличени от глобалното приземяване на самолети, някои авиокомпании предприеха крайни мерки, за да запазят бизнеса си, допълва той.
Недостатъчният брой наземен персонал е сред най-големите причини за забавянията и отменените полети. Но запълването на оределите редици на служителите се оказва бавен процес. Това не е изненадващо предвид естеството на работата. Наземният персонал често работи на смени, които не са благоприятни за семейния и социалния живот, като понякога смените продължават до късно през нощта. Това може да е изтощаващо физически, а нивото на заплащане не е достатъчно, за да компенсира създадения дискомфорт.
Германските наземни служители обичайно получават около 20 хил. евро на година при започване на работа, сумата е сходна със заплащането на работни места, които не са толкова тежки и са с по-нормално работно време. Безработицата в Германия е близо до най-ниското си ниво от обединението през 1990 г., а това означава, че компаниите за наземен персонал влизат в ожесточена конкуренция за служители от почти всички сектори на икономиката.
„Всички питат къде са отишли тези служители? И отговорът винаги е Amazon. Летищата просто се огъват, спират работа“, казва Тим Кларк, президент на базираната в Дубай авиокомпания за полети на дълги разстояния Emirates.
Само преди няколко месеца авиокомпаниите и летищата се готвеха за силно лято, след като желанието за събиране със семейството или седмица на плажа отприщи порой от резервации. Броят на пътниците на британските летища нарастваше почти с 35% всеки месец от началото на годината до април, сочат данни на Службата за гражданска авиация.
Но още през март се появиха сигнали за тревога дали индустрията ще може да се справи с толкова бързо възстановяване на търсенето.
British Airways намекна за задаващите се проблеми, като съобщи пред служителите си в края на март, че смята да ореже капацитета до края на март, след като не успя да наеме навреме нови хора в осемседмичен процес по проверка на сигурността, за да се присъедини към предните редици на възстановяването на пролетното разписание.
BA съкрати 10 хил. служители, за да намали разходите по време на пандемията вместо да се възползва от програмата на британското правителство за пускането им в платен отпуск.
Тези надежди се изпариха, когато училищните ваканции преди Великден доведоха до хаотични сцени на редица британски летища. Нарушенията на графика бяха най-тежки на летището в Манчестър, където липсата на охранители доведе до опашки от пътници, които се извиваха от терминала до паркинга, а редица хора изпуснаха полетите си.
Други започнаха да пристигат до осем часа по-рано, за да са сигурни, че ще стигнат в чужбина, задълбочавайки задръстването на летищата с хора, а недостигът на служители за обработка на багажа принуди хората да остават много след кацането на самолета им, заради което мнозина си отиваха у дома и се връщаха за вещите си на следващия ден.
Кризата бързо набра скорост, като забавянията и отменените полети в последната минута се превръщат в нещо обичайно на летищата, включително „Гетуик“ в Лондон, в Бирмингам и Бристол.
EasyJet и туроператорът TUI бяха сред оператори, които намалиха капацитета си, а BA съкрати около 10% от планираните преди това полети на летище „Хийтроу“ в Лондон до октомври. „Гетуик“ елиминира до сто полета на ден през юли и август, като наложи таван на движенията на самолети.
Макар че континентална Европа усети до известна степен въздействието на затегнатия трудов пазар върху услугите, като летищата в Дъблин и Берлин посочиха проблемите със служителите като причина за отмяната на полети, ситуацията не изглеждаше толкова тежка като в Обединеното кралство. Това беше така, докато летище „Скипхол“ в Амстердам шокира индустрията, като обяви на 16 юни, че ще наложи таван на броя на пътниците до около 20% под обичайните нива.
Летището, което е едно от четирите най-елитни в Европа заедно с „Хитроу“, „Шарл дьо Гол“ в Париж и Франкфурт, отмени някои полети през май, но нищо не предвещаваше драматичен обрат. Нидерландското подразделение на Air France-KLM, най-големият авиопревозвач на летище „Скипхол“, заяви, че ограниченията ще бъдат „много вредни“ за бизнес модела, който разчита диспропорционално на трансферирането на междуконтинентални пътници чрез близки свързващи полети. Само липсата на достатъчно служители щеше да е достатъчна, за да извади възстановяването от релси. Но сътресението придоби ново измерение, след като растящите разходи за живот отприщиха стачки в сектора.
В момент, когато авиокомпаниите отчаяно искат да извлекат печалба от първото си безпрепятствено лято от четири години, профсъюзите се стремят да се възползват, като отправят искания за увеличение на заплатите, по-добри условия на труд и по-високи осигуровки. Те вероятно знаят, че прозорецът да отправят исканията си ще бъде кратък, ако ескалиращите разходи тласнат света към рецесия.
След като избегна най-лошото от първоначалните сътресения чрез фокуса си върху по-малки летища, Ryanair е на огневата линия. Макар най-голямата нискотарифна авиокомпания в Европа да твърди, че нарушенията в графика на полетите за момента са минимални, испанските ѝ служители стачкуват отново в петък, същия ден, в който служители на EasyJet ще започнат деветдневна стачка в страната. Пилотите и кабинния екипаж на Brussels Airlines също ще стачкуват, а служителите на регистрацията в BA, базирани на летище „Хийтроу“, гласуваха за стачка, чиито дати трябва да бъдат уточнени скоро.
„Това е уникална комбинация от обстоятелства“, казва Джон Стрикланд, авиационен анализатор в JLS Consulting. „Има толкова силен ръст на търсенето след пандемията, от който авиокомпаниите обичайно щяха да направят всичко възможно да се възползват. Но той е съчетан с криза на ресурси и работна ръка“, допълва той.
