Има няколко категорични доказателства, че европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни, отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Вижте ги по-долу в материала.
Отдавна се каним да напишем статия по темата за ролята на Европейския съюз и влиянието му върху българското земеделие и селски региони. Ето, че поводът дойде, макар със закъснение. Примерът, който ще ви представим олицетворява пълната пасивност на ЕС за ефективно развитие на изостаналите селски райони, още повече в източна Европа и Балканите, където се намира и България.
ЕК уж дава пари за информираност на фермерите, но не съвсем…
Подсещането и малкият повод за тази статия…
В края на 2015-а година, Главна дирекция Земеделие на ЕС обяви традиционният прием на заявления по комуникационната стратегия за прокламиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) сред земеделските производители в ЕС. Асоциация на българските села разработи самостоятелно проект за около 100 000 EUR, включващ разработване на иновативна онлайн платформа за помощ и справки по проекти от ПРСР и схемите по директните плащания, семинари, разяснителни печатни материали и т.н., който през Април 2016 бе одобрен и предварително подписан от страна на ЕК. Няколко седмици по-късно обаче, европейските чиновници уведомяват, че Европейската комисия има финансови затруднения, и бенефициентите трябва сами да финансират своите проекти със 100% авансово предплащане на всички разходи, междинни плащания са невъзможни, а възстановяване на субсидията, евентуално и под въпрос след около 15 месеца. Проектът е отказан от страна на АБС, въпреки, че има одобрена субсидия от ЕК в размер на над 50 000 EUR. Това е чисто съзнателен ход, заради неправдата, която демонстрират европейските власти. Това е просто един пример…Съвсем прост пример за липсата на съангажираност.
Оказва се така, че ЕК не проявява никаква солидарност и съпричастност към реализацията на ефективни проекти, а единствено отчита фиктивни дейности с цел да оправдае собственото си чиновническо и административно паразитиране на гърба на европейските данъкоплатци.
Да бъдем честни пред себе си:
Европейските проекти в България се оказаха вредни за развитието на селата и аграрния сектор!
Има няколко категорични доказателства, че европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни, отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Като се започне от предприсъединителната програма САПАРД, ПРСР 2007-2013 и стигнем до скандалните особености на новата ПРСР 2014-2020, то окончателният резултат и обективна фактология показват редица негативи на т.нар. Обща селскостопанска политика (ОСП). Каквито и пари да се наливат за рекламни клипове и билбордове в нейната пропаганда, то дори за фермерите с основно образование вече е напълно ясно, че европейската политика донесе много повече беди на българското фермерство и села, отколкото дори най-големите песимисти очакваха.
Примерни акценти във вредността на европейската аграрна политика:
⇒ Европейските субсидии изкривиха конкурентоспособността в целия аграрен сектор
⇒ Европейските субсидии създадоха феодални структури и крепостни селяни из цяла България
⇒ Европейската аграрна политика смаза конкурентоспособността на фамилните фермери
⇒ Европейските проекти подведоха и създадоха финансови проблеми за редица млади фермери
⇒ Европейските субсидии и проекти стимулираха корупцията на всички нива в селското стопанство
⇒ Прилагането на европейската аграрна политика в България подтикна към фермерски войни и борба за земя между големи и малки
⇒ Външната аграрна политика и изисквания унищожиха първо пазарно, а в последствие и чрез агротероризъм (вируси, зарази и др.), традиционните за България отрасли в животновъдството
⇒ Европейските субсидии вкараха в агробизнеса фиктивни играчи (вкл.криминални), чиято цел е най-малко развитието на земеделски дейности или инвестиции в селските региони
⇒ Европейската аграрна политика у нас, доведе до създаването на многобройни кухи неправителствени браншови организации, които вместо да бранят интересите на родните фермери, се оплетоха в сложни и дълбоко корупционни и конспиративни връзки с МЗХ, ДФЗ, Разплащателна агенция, БАБХ и т.н.
⇒ Европейските проекти разбиха нормалното функциониране на пазара на земеделска техника и създадоха сериозен дисбаланс в модернизацията на стопанствата, а освен това създадоха тежки корупционни практики, а на места и организирани престъпни групи
⇒ Ангажираността с Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) изяде административния и политически капацитет на всички ресорни държавни институции (МЗХ, ДФЗ и т.н.) за стратегическо и целево развитие на българското селско стопанство и изостанали селски региони, според спецификите на България и нуждите на българските фермери. Аграрните ни институции се превърнаха в административни и политически подлоги на комендантите си от Брюксел.
Европейската аграрна политика се оказа капан и сън за истинските фермери
Подведени от общия стремеж и блъсканица за европейски субсидии и проекти, малкото останали истински фермери в България (по-голямата част от които наследствени земеделци), попаднаха в капана на всеобщото главозамайване да станат „европейски фермери“. Колко тъжно и жалко. И докато те се бореха да модернизират стопанствата си, ипотекираха домовете си на същите тези европейски банки…, инвестираха куп пари според всички нови и изненадващи изисквания на ЕС,… то в старите „евро-членки“ се разработваше и приложи план за пазарното елиминиране на България като играч в секторите на животновъдството и зеленчукопроизводството.
Не случайно паралелно с това бе дадена насока за развитие само на зърнопроизводството, тъй като целият сектор стана огромен клиент на западно-европейските компании за химически препарати, а също семена (родното производство бе унищожено), земеделска техника и финансови услуги (лизинги и кредити пак на същите европейски банки). От друга страна цялата експортна търговия в сектора на зърнопроизводството се установи в ръцете на търговските партньори на ЕС от САЩ, които обират големите печалби от международния експорт. В създадените производствено-търговски зависимости, а също и в контекста на скандалният TTIP между ЕС и САЩ, то вече има осигурени условия за прокарване на „наложително“ ГМО производство в българското земеделие. Уж с оправданието и пропагандата, че „трябва да изхранваме Света“.
Време е българските фермери да се събудят и осъзнаят, че Земята на техните деди, напоена с много кръв, не е за ден или за два…!!!
Европа и водените от нея политики са пред тотален разпад. След като модерните западни страни в своята цялост са вече напълно обезличени откъм културни, етични, морални и духовни ценности, а парите, материалните придобивки и моментните сладострастия и успехи са издигнати в култ, то е време ние българите да се разграничим от това! Ние трябва да стъпим здраво върху корените си, които са много по-дълбоки от това, което се опитват да ни натрапят.
Независимо дали на референдумът във Великобритания ще бъде гласувано излизането от еврозоната, то политическата и концептуална логика на това обединение е не само под въпрос, но за страни като България е абсолютно вредно в този му вид, който работи не за европейските граждани, а за определена тясна клика.
Време е да се насочим към укрепване на истинския гръбнак на българското земеделие и селски региони, а именно развитието на фамилното фермерство и бизнес
Само то може да гарантира запазване на истинските и ценни неща, които българското селско стопанство има потенциалът да дава. Не трябва да се подвеждаме по схемите на западно европейците – за индустриално земеделие и животновъдство, за екстремно експлоатиране на земята и природните богатства, за химизация в земеделието. Трябва да заложим на традиционните производства, на био-земеделието, на чистите храни и суровини, които да употребяваме. И във всичко това, трябва да имаме неизменната подкрепа и осъзнатост от страна на ръководните кадри в държавата, които да спрат да се крият и оправдават зад европейски регламенти и изисквания, а да започнат да защитават интересите на България и провеждат една истинска държавна, а не европейска политика!
Защото всъщност, не ние имаме нужда от Европа, която винаги се е държала с нас като мащеха, а Европа има….и тепърва ще има нужда от нас в следващите години. В идните времена нито земеделието, нито Светът ще бъдат същите. Тогава България ще бъде малък, но сигурен пристан на спасение, но за малцина….И тогава всеки ще разбере, колко е важно да имаш дори 1 декар на село.
АВТОР и ИЗТОЧНИК: АБС
