Актьорът Джак Никълсън стана на 81 години. Той неофициално се оттегли от сцената през 2010 г., но се носят слухове, че планира да се завърне в комедията „Тони Ердман“. През 2013 г. легендарният чаровник изглеждаше в отлична форма, когато прекъсна интервюто на Дженифър Лоурънс след Оскарите, за да флиртува с нея.
[ad id=“225664″]
Актьорът е роден през 1937 г. като извънбрачно дете на 18-годишна танцьорка от Ню Джърси. Отгледан е от родителите й и бил на 37 г., когато разбрал, че по-голямата му „сестра“ Джун всъщност е майка му. Пробив прави с ролята си на адвокат алкохолик във филма „Волният ездач“ от 1969 г. и за нея получава първата от общо 12-те си номинации от американската Академия за кинематографично изкуство и наука. В продукцията участват също Питър Фонда и Денис Хопър.
Джак Никълсън печели първия си „Оскар“ за главна мъжка роля с превъплъщението си в образа на психично болния пациент в „Полет над кукувиче гнездо“ от 1975 г. След това прави поредица от успешни роли в „Китайски квартал“ на Роман Полански от 1974 г., „Сиянието“ на Стенли Кубрик от 1980 г. и „Честта на фамилията Прици“ от 1985 г.
[ad id=“263680″]
Той спечели още 2 „Оскара“ за ролите си на алкохолизиран бивш астронавт в „Думи на обич“ от 1983 г. и на мрачен невротик в саркастичната комедия „Колкото толкова“ от 1997 г. Междувременно актьорът направи дяволската си усмивка запазена марка в образа на Жокера от филма „Батман“ през 1989 г.
Личният живот на Джак Никълсън е също толкова пъстър. Той живее десетилетия наред в Холивуд хилс, където е съсед на Марлон Брандо и Уорън Бийти. Въпреки че актьорът има 5 деца от 4 жени, той се жени само веднъж за колежката си Сандра Найт. Бракът им продължава от 1962 г. до 1968 г. След 13-годишна връзка с актрисата Анджелика Хюстън, той направил дете на модела Ребека Брусард – най-добрата приятелка на дъщеря си.
[ad id=“236993″]
Независимо от напредналата си възраст, Джак Никълсън си остава все така чаровен и неотразим на екрана. Сред най-ярките му роли в новия век са „Клетвата“ от 2000 г., режисирана от Шон Пен, „За Шмид“ от 2002 г. на Александър Пейн, „Управление на гнева“ от 2003 г., „Ритни камбаната с финес“ от 2007 г. и „Как да разбера“ от 2010 г.
Източник: dir.bg
