ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 38, 1991 г.
Едно мнение
ГАЙ И СУЛА ЛИ?
От в. „Стара Загора“ научих за новите „стари“ имена на старозагорските улици. В І група с „възстановени имена“ на прима виста четене има най-малко две грешки. Старите имена на улиците „Неделчо Николов“ и „Митьо Станев“ са съответно „Княз Борис І“ и „Анастасия Тошева“. Позицията за възстановяване на старите имена – лайтмотиф на преименуването – смятам, че не е логично защитена. Напротив – в ход е нова именна система в старозагорската топонимия. Макар да се стори и пресилено, но преплитането на старата и новата именна система напомня времената на Гай Марий и Корнелий Сула. Чудя се как и кой, с какво сърце, преди четиридесетина години зачеркна от улиците имената на патриарх Евтимий, Неофит Рилски, Александър Екзарх, Захарий Княжески, Господин Михайловски, Георги Кюмюрев. Но още повече се чудя сега, че нещата се повтарят. Без да познавам никого от комисията, подозирам, че тя е съставена от личности с партийни позиции на паритетни начала (както впрочем и самият ВрИК). И нейните решения са вземани с болшинство, а не с консенсус, който би се получил, ако комисията е експертна. Не е допустимо временен комитет да постановява трайни, извън времето, „пространството“, идеологиите и партийностите, решения. Топонимията в един град показва неговата култура, неговата история, неговите традиции, неговия облик. Тази материя е фина, деликатна и не бива да се пипа грубо и нечисто. Грешките с преименуванията не са само сегашен прецедент. Спомнете си, че главната улица се е казвала и „Цар Фердинанд І“, че бул. „Царица Йоана“ и „Леонид Брежнеж“, че в системата от названия в града (от самото й създаване) не са намерили място личности като Георги Бенковски, Панайот Волов, Иван Вазов, а в по-ново време Петко Енев. Определено считам, че решението на ВрИК е прибързано. Гражданите на Стара Загора сами трябва да решат наименованията на улиците си с допитване. Една комисия, каквато и да е тя, от когото и да бъде съставена, може само да предлага. В края на краищата вървим към Европа, а не към Третия свят; не подготвяме „хилядолетен райх“, а културно и цивилизовано общество. Новите имена трябва да бъдат окончателни и последни, а не пореден епизод в противопоставянето Марий – Сула.
Мина ПОПОВ
