Промените, които настъпиха в климата, доведоха до засушавания, а това предизвика множество пожари не само у нас, но и в цяла Европа.
Защо тази година се оказва рекордна по брой пожари и изгорели площи? Можем ли да се справим с огнената стихия с по-малко щети?
Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) издаде анализ, обхващащ последните 10 години. В него се обособяват последиците от климатичните промени в България. Броят на пожарите на годишна база е между 200 и 600, но площта и продължителността на пожарите е много по-голяма, стана ясно от думите на еколога.
„Виждаме, че държавата се опитва да контролира тези процеси, но не оценяваме колко дълго тлее един пожар, колко площи изгаря и къде всъщност гори“, изтъкна Стефанов.
Най-засегнатите площи традиционно са полуестествени местообитания в Югоизточна България, в Южна България – където има суша. Но необичайното от тази година е, че има пожари на места, където досега не е имало – в Рила и в Родопите.
Екологът изрази благодарността си към горските служители, които „стопанисват и милеят за българската гора от повече от век“. Въпреки техните усилия, Стефанов смята България за неподготвена страна, тъй като политиците посочват климатичните промени като основния виновник за природните бедствия.
„Думата „климат“ отсъства в България, а в Стара Загора тече подписка за вечно изгаряне на въглища. Българските политици на всички нива, от най-високото до най-ниското на локално ниво, всъщност не отразяват тази реалност и не управляват това, което трябва да управляват като хора и средства в тази посока“, заяви още екологът.
Стефанов очерта три стъпки, които трябва да предприеме българското управление:
„На първо място, трябва да се съобразим със стратегическите документи от Европа. На второ място, стратегическите цели и политики ни задължават да действат. И на трето място, трябва да използваме тези нови финансови инструменти, да ги приложим в България и да обясним на обществото какъв е проблемът с изменението на климата и какви са рисковете“.
Гледайте целия разговор във видеото.
