След три дни спорове, гласувания и много председателски съвети, депутатите избраха Вежди Рашидов да е председател на НС. Той бе избран с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“. Изборът на най-важната институция в държавата стана труден, но и е показателен за невъзможността на народните представители да водят диалог помежду си.
Според комуникационния експерт Александър Христов, ситуацията е чиста криза, която би трябвало да изисква комуникационни действия. По думите му, случилото се е ясен сигнал за изключителните пропасти между политическите сили и колко трудно ще е всяко едно съглашение от тук нататък.
Положителното според него е в това, че голяма част от политическите сили са действали от принципни позиции или от това да не отстъпват. „Означава, че са в режим на предизборна кампания – чисто комуникационно. Вероятно очакванията са да не успее да се сформира правителство в този парламент и още от първия ден партиите започват предизборни капани“, заяви той в студиото на „България сутрин“.
Той коментира, че изборът на Вежди Рашидов за председател на НС трудно би могъл да се разглежда като компромис, „защото е изключително компрометиран, което прелива в позицията на председател на НС“.
„Борисов и хората от обкръжението му знаят, че който попадне в неговата орбита, изгаря като магнезий. Това е причината да започне да извежда хора от неговото политическо обкръжение напред, а той да играе мач с идеята да постигне нещо. Говори се, че това е начин тази политическа сила да излезе от изолация“, добави Христов.
Социалният психолог Николай Димитров прогнозира сложно, трудно и вероятно кратко съществуване на 48-ото Народно събрание.
„Това е поредица от капани на ГЕРБ, в които последователно влизат другите политически партии. Скоро ще щракне капанът и за БСП, от ГЕРБ се държат като класически домашен насилник в ремисия, който го играе човек, преживял катарзис. Когато врагът те хвали, а 12 г. твърди, си бил „Госпожа Лъжа“ и изневиделица станеш „дама“ и „голям държавник“, това със сигурност е сигнал, че нещата не вървят добре. Това ще бъде краят на БСП, но и на „Продължаваме промяната“, заяви Николай Димитров пред Bulgaria ON AIR.
И добави, че в евентуалните нови предсрочни избори няма нищо лошо в негласуването.
„Ако в другите демокрации се въздържат, защото им е все едно, при нас негласуването идва от разочарованието, което е опасността за нашата демокрация“, добави социалният психолог.
Според политолога Георги Проданов партиите ще положат усилия за съставяне на правителство и по-дълго съществуване на 48-ото НС.
„Очакването този парламент да е кратък е в разрез с перспективите на поне половината от партиите в парламента. Нищо не зависи от БСП. Има два варианта за правителство – или правителство на компромиса с ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДБ, което да изкара кратък хоризонт до местните избори, или правителство на нахалството – ГЕРБ, ДПС и партията на Янев, което може да изкара толкова, колкото пожелае“, каза Проданов.
Като максимум на работа на този парламент той посочи местните избори през 2023 г.
„По времето на ГЕРБ имахме хиперконцентрация на властта, а разграждането минава през хаотичния процес, през период на договаряне. Хората, когато не отиват да гласуват, е по много причини, а не само от актуалното разочарование“, добави политологът.
PR експертът Александър Христов също не прогнозира дълъг живот на настоящия парламент.
„Дори и следващото НС да бъде избрано от още по-малък брой избиратели, това е волята на народа, на „бетонния избирател“. НС няма да изкара много, няколко месеца, не виждам нито един сигнал от изминалата седмица, който може да определи това, че ще има консенсус“, коментира Христов.
А Николай Димитров вижда евентуален изход при връчването на третия мандат.
„Подозирам, че бъдещето на НС зависи от третия мандат. Ако отиде при Янев, е вероятно да се опита да направи правителство на малцинството. Ако отиде при друг – отиваме на нови избори“, каза социалният психолог.
