Най-голямото предизвикателство пред един имигрант е, че той започва да гради живота си от нулата, казва българката Джени Хокънбърг, която преуспява като адвокат в Ню Йорк.
Куфар, препълнен догоре с мечти и надежди, и еднопосочен билет за „свободния свят“. Такава е историята на мнозина, емигрирали в чужбина в годините след 1989 г. с желанието да намерят по-добър живот. Дойче веле ни запознава с историята на Джени Хокенбърг и нейната изпълнена американска мечта.
От панелките на София до небостъргачите в Ню Йорк
Евгения, а днес Джени, е родена в София няколко години преди падането на комунистическия режим. „Да растеш в България в края на 90-те и началото на 2000-те години не беше лесно. Парите бяха малко, а понякога и липсваха. Има много неща, които се опитах да забравя, защото да си спомням за тях е болезнено“, споделя Джени пред ДВ. Спомня си как дълго време баща ѝ е ходил на работа през зимата с пробити ботуши, защото заделял всеки лев за подготвителните курсове на дъщеря си. „Имах и все още имам, слава Богу, чудесно семейство, което ме обича и ме подкрепяше безрезервно, докато се опитвах да се издигна чрез образование“, разказва Хокенбърг.
Няколко години по-късно и на хиляди километри разстояние Джени днес успешно гради кариерата си в Ню Йорк. Тя е корпоративен адвокат и партньор в мултинационална адвокатска кантора – една от петте най-престижни кантори със седалище в Лондон. В работата си Джени се фокусира върху сделките по сливания и придобивания. Тя казва, че професията е изключително доминирана от мъже: „Това е доста труден начин на живот. Денонощно си на разположение. Трудно е, защото смятам, че има и нещо като „мъжки клуб“, в който е трудно да се впишеш, когато си жена“.
Успехи отвъд границата на собственото въображение
Според Джени именно икономическите трудности и политическата нестабилност в България през 90-те години на миналия век са принудили много от нейните съученици да емигрират в Северна Америка в търсене на по-добри възможности за живот и работа. „Беше изключително тъжно, защото имаше толкова много талантливи млади хора, които усещаха, че просто трябва да си тръгнат“, казва със съжаление тя.
„България е моята любов, моята родина. Америка – мисля, че винаги е била моята съдба“, заявява категорично Джени. Тя още от дете мечтае да замине за Съединените щати. За нея те са страната на невероятните възможности, където, ако човек е достатъчно талантлив и работи усърдно, може да постигне успехи отвъд границите на собственото си въображение. „Не ме разбирайте погрешно, тук няма червен килим. Но има път. Труден, но истински път към социална мобилност и успех“, обяснява адвокатката.
„Винаги има част от теб, която липсва“
След като завършва средното си образование в България, Джени заминава да учи в Дартмутския колеж – един от осемте университета в „Бръшляновата лига“, които са широко известни с отличното си академично ниво, социален престиж и именно заради това високи критерии за прием. Хокенбърг споделя, че в колежа още не е имала ясна представа за това с какво иска да се занимава професионално. За нейно огромно щастие е приета в Станфордското юридическо училище с щедра финансова помощ. „В семейството ми няма адвокати, никога не съм правила такива планове. Но животът се развива по мистериозен начин“, казва българката.
За Джени животът ѝ в Америка досега е бил комбинация от различни емоции – от абсолютен екстаз при първото ѝ стъпване в колежа до носталгия по родителите и брат ѝ, които и днес са в България. Според нея най-голямото предизвикателство пред един имигрант е, че той започва да гради живота си от нулата: „Намираш се на място, където нямаш връзки, от които да се възползваш. Изоставаш от своите връстници от самото начало и трябва да работиш много по-усилено, за да се изравниш с тях“.
Прекарала едната половина от живота си в България, а другата в Съединените щати, Джени споделя, че често се чувства бездомна, независимо от това в коя държава се намира: „И на двете места никога не си цял. Винаги има част от теб, която липсва, която е на един океан разстояние. Защото вече не си напълно българин, но не си и американец“.
„Българската мечта“: Измислица или реалност?
Според Джени България е претърпяла значителни промени през последните 20 години, особено след приемането на страната в Европейския съюз през 2007 г. „Днес има чудесни възможности, каквито в моите тийнейджърски и студентски години нямаше“, казва адвокатката. Тя смята, че днес много българи не заминават за Щатите, а предпочитат да останат в Европа, често работейки за чуждестранни компании от България.
Джени е абсолютно убедена в това, че „българската мечта“ съществува и че българите могат да спечелят много от новите технологии и изкуствения интелект. „Казват и според мен е вярно, че математиката диша във въздуха в София. Ние сме в уникална позиция да се възползваме от задаващата се революция на изкуствения интелект, имайки предвид колко талантливи са българите“, заявява оптимистично Хокенбърг.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
