Снимка: Bloomberg L.P. |
Някои лидери на страни от Европейския съюз (ЕС) предупредиха за последиците от една прибързана намеса за справяне с енергийната криза, обхванала региона, подчертавайки, че апелът за незабавни действия от някои от по-бедните страни в блока ще останат пренебрегнати, съобщава Bloomberg.
Рекордно високите цени на електрическата енергия и природния газ попадат в центъра на фокуса на лидерите на ЕС по време на тяхната двудневна среща на върха, която започна в четвъртък в Брюксел. Според някои мнения способността на блока да реагира бързо в случая е изключително ограничена. Въпреки че повечето страни са намалили данъците или вече са одобрили субсидии в подкрепа на домакинствата и бизнеса, някои държави се обявиха в подкрепа на нови мерки за въглеродните емисии, електроенергията и природния газ или търсят начини за понижаване на амбициозните климатични реформи.
„Трябва да се разграничим значително от предизвикателството, пред което сме изправени в борбата срещу климата“, изтъква германският канцлер Ангела Меркел пред журналисти преди срещата. „Мисля, че трябва да реагираме рационално на ситуацията“, добавя тя.
Енергийната криза изостря разделенията между държавите членки на ЕС в момент, когато 27-те страни започват решаващи дискусии за това как да декарбонизират икономиките си съгласно Зелената сделка. ЕС иска да поведе света в глобалната борба срещу изменението на климата и да даде пример за други големи страни-замърсители, като САЩ и Китай. Срещата обаче вероятно ще покаже колко далеч се намират страните от региона спрямо собствените си планове за енергийния преход.
Настоящата криза влошава нещата в краткосрочен план, като противопоставя страните от Югоизточна Европа срещу по-богатите и често по-амбициозни членки от Северна и Западна Европа, които твърдят, че недостигът на енергия и енергийни ресурси е временен.
ЕС засили целта си за намаляване на парниковите газове до 2030 г. до поне 55% спрямо нивата от 1990 г. и цели да постигне въглероден неутралитет до средата на века.
Тъй като цените на електроенергията вече нарастват с двуцифрен темп, плановете на ЕС да забрани продажбата на нови коли с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. и да наложи още по-високи цени на въглеродните квоти, обвързвайки с тях и домакинствата, ярко контрастират със сегашната ситуация.
Предложението на Европейската комисия (ЕК) за разширяване на търговията с емисии до отоплителните и транспортни горива се превърна в най-критикувания елемент от представения през юли климатичен пакет.
Настоящият пазар на ЕС за въглеродни квоти е критикуван от някои страни, в това число и Полша, за утежняване на енергийната криза. Варшава иска да ограничи достъпа до пазара на някои финансови инвеститори, за да редуцира спекулациите и да предотврати по-нататъшно увеличаване на разходите за замърсяване. Подобни призиви бяха разкритикувани от Финландия, която залага на инвестициите в чиста енергия като най-доброто дългосрочно решение.
„Не трябва да правим прибързани заключения, които биха могли да доведат до хаос в Системата за търговия с емисии или по друг начин да влошат ситуацията“, изтъква премиерът на Финландия Сана Марин.
Енергийната криза връхлита Европа и други региони от Северното полукълбо на фона на нарастващото търсене на енергия и ограниченото предлагане от страна на Русия и Норвегия, двата най-големи доставчици на природен газ в Европа.
Полският премиер Матеуш Моравецки изтъкна „политиката на изнудване чрез газ от страна на Русия“, за която той сигнализира, че може да има за цел да притисне ЕС да ѝ даде зелена светлина за експлоатацията на газопровода „Северен поток 2“. Новата газова връзка между Русия и Германия, която отдавна разделя държавите членки в блока, също ще бъде дискутирана на срещата на върха.
Гръцкото правителство изчислява, че кризата ще струва на потребителите допълнителни 100 млрд. евро през зимния сезон 2021-2022 г. и заедно с Франция, Испания, Румъния и Чехия то призова за нови мерки, включително за съвместни покупки на природен газ и основна промяна на пазарите на електроенергия.
Енергийната криза също подчертава различията относно ролята на ядрената политика в европейския преход към чиста икономика. Въпреки че ЕС оставя правото за вземането на решения за предпочитаните енергийни източници в ръцете на отделните страни, от Брюксел смятат, че блокът може да повлияе на техния избор чрез разпоредби относно емисиите и зелените инвестиции.
Група държави, водени от Франция и Чехия, ще настояват за уверения от лидерите, че бъдещето на ядрената енергия ще бъде подсигурено, споделят трима дипломати от ЕС, които са запознати с темата. Друга коалиция от страни, оглавявана от Полша, ще търси подкрепа за природния газ като преходно гориво към безвъглеродна икономика.
