Снимка: архив Ройтерс |
Докато Русия напряга мускули в Украйна и Беларус, Китай тества ракета с ядрена способност, а САЩ насочват погледа си към Тихия океан, ЕС реагира по любимия си начин – с политически документ.
Министрите на отбраната на ЕС във вторник обсъдиха за първи път своя т. нар. „Стратегически компас“ – план, който цели да подсили военните способности на блока заради осъзнаването, че континентът невинаги може да разчита на американците или НАТО за сигурността си, пише онлайн изданието Politico.eu.
Срещата бележи началото на дебат за това колко амбициозен трябва да бъде ЕС, докато се опитва да стане доставчик на сигурност, по-способен да определя собствената си съдба, когато избухват конфликти.
Изтеглянето на САЩ от Афганистан подхрани желанието – Вашингтон не се консултира със съюзниците си от ЕС за това.
Все пак предложенията, очертани в най-новия проект, подчертават разликата между амбицията на ЕС и реалността, особено като се има предвид сеизмичният мащаб на геополитическите промени и горещите точки извън границите на блока.
Планът за бързо разгръщане до 5000 войници, които ЕС може да изпрати в зони на конфликт от 2025 г., не се приема особено сериозно от дипломати, които си спомнят за проваленото обещание на ЕС през 1999 г. да създаде сили до 60 хил. души. Отделна тема е дългогодишната предпазливост на Европа да увеличи разходите за отбрана.
„Държавите членки няма да бъдат надеждни, докато не успеят да приведат действията си в съответствие с амбициите си“, предупреждава един дипломат.
Документът получава силна подкрепа от ключови членове на ЕС като Франция, която планира да настоява за финализирането му следващата пролет, след като Париж поеме ротационното председателство на ЕС. То ще бъде и в дневния ред на срещата на лидерите на ЕС следващия месец. Неговите защитници казват, че силата на плана е неговата осъществимост.
Това не е просто „поредният политически документ, това е ръководство за действие“, коментира пред журналисти Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика, след края на срещата във вторник.
„Щастливи сме, защото документът е реалистичен, но в същото време амбициозен“, допълва словенският министър на отбраната Матей Тонин, чиято страна в момента е ротационен председател на блока. Той признава обаче, че има още работа по плана. „Имаме нужда от фина настройка“, казва той. „Едно е за Русия, друго е около Средиземно море“, заключава Тонин.
Борел твърди, че „екипите за бързо хибридно реагиране на ЕС“, предвидени в проекта, всъщност са много подходящи за справяне с кризи, например такива по границите. Отличен пример е ситуацията по границата между Полша и Беларус, където хиляди мигранти са блокирани и лагеруват при ниски температури без постоянен достъп до храна и вода.
ЕС обвини Беларус, че примамва мигранти от Близкия изток и другаде в Минск, а след това ги изпраща на границата – тактика, която Брюксел определя като „хибридна атака“. Заради тежките условия има смъртни случаи на мигранти, а миналия четвъртък полските сили са използвали и сълзотворен газ и водни оръдия, за да отблъснат мигрантите, опитващи се да пробият границата.
„Този екип би могъл временно да подкрепи националните участници в конкретни ситуации като тази, на която сме свидетели в Беларус, Полша и Литва“, казва Борел и допълва, че в момента ЕС не разполага с такива инструменти.
Някои лидери на ЕС открито обвиняват Русия, че помага за организирането на схемата с цел създаване на хаос и безпокойство в ЕС, докато Москва трупа войски на границата си с Украйна.
Някои страни, особено тези в Източна Европа, се страхуват обаче, че тласъкът за милитаризация на ЕС може да отслаби силата на един от дългогодишните защитници на континента: НАТО.
Борел оспорва този аргумент, като посочва, че плановете на ЕС всъщност са „начин да направим НАТО по-силен съюз, като направим ЕС по-силен“.
Скептицизмът обаче е много голям. ЕС, отбелязват критиците, вече е играл същата игра. През 1999 г. лидерите на ЕС се съгласиха да формират в рамките на четири години „военни сили до 50 000-60 000 души“, които могат да се разположат в рамките на 60 дни. Това така и не се случи.
През 2007 г. ЕС създаде боеспособна система от бойни групи от 1500 души за потушаване на кризи. Те никога не бяха използвани.
Всеки осезаем напредък във военните правомощия на ЕС „изисква за начало увеличени разходи за отбрана“, казва дипломат пред медията. В много европейски страни, отбелязва източникът на медията, е трудно да се спечелят избори, след като се обяви увеличение на военните разходи.
Според него настоящата стратегия се опитва да намери баланса между френската амбиция и германското нежелание. „Ключът към един по-амбициозен ЕС се крие в Берлин“, казва той. Блокът трябва да действа внимателно, след като вече два пъти не успя да изпълни основните обещания за военен напредък.
„Всяка пропаст в доверието между нашите политически амбиции и нашите възможности трябва да се избягва, за да не се окаже, че пак обещаваме твърде много и не изпълняваме обещанията си“, заключава дипломатът.
