Унгарският премиер Орбан. Снимка: Bloomberg |
Страстите се нагорещиха на неотдавнашната среща на високо равнище на Европейския съюз, когато Марк Рюте, министър-председателят на Нидерландия, погледна право към унгарския си колега Виктор Орбан и каза това, което всички си мислеха: Ако не споделяш нашите ценности, трябва да извадиш Унгария от ЕС, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Грубото смушкване от страна на Рюте с цел да накара държава членка да излезе от клуба беше и напомняне за един от най-големите недостатъци на ЕС. Той няма механизъм за изгонване на държави. Това повдига въпроса: Кога точно съюз, клуб или организация трябва да могат да изхвърлят членове?
В унгарския случай последното прегрешение на Орбан беше закон, който ограничава сексуалното възпитание по начин, който грубо заклеймява хомосексуалността, като всъщност я приравнява с педофилията. Но Орбан презира ценностите на ЕС от години. Чрез множество малки посегателства той накърни върховенството на закона, правата на малцинствата и свободата на пресата и университетите.
Друга държава членка, Полша, е почти толкова лоша, колкото Унгария, в омаловажаването на всичко – от правата на гейовете до съдебната независимост. Със своя нелиберален цинизъм тези две правителства заплашват да уронят идентичността на ЕС като клуб на демократични, толерантни и отворени общества.
Но инструментите, с които разполагаме за дисциплиниране на отклоняващи се членове, са слаби. Основният от тях е процес, предвиден в член 7 от договорите на ЕС, който Брюксел инициира както срещу Полша, така и срещу Унгария. Той позволява на съюза да лиши страна от правото й на глас, ако всички останали държави установят „сериозно и трайно нарушение“ на ценностите на ЕС. Това изискване за единодушие обаче означава, че Унгария и Полша могат да се защитят взаимно и няма нужда да се притесняват.
Друг механизъм – обвързването на европейското финансиране със спазване върховенството на закона – беше добавен миналата година, но той е неясен, разхвърлян и бавен. Реалността е, че ЕС, който подлага страните на обременителни стандарти, докато кандидатстват за членство, не може да направи почти нищо, за да ги санкционира, щом влязат, и със сигурност не може да изпъди никого.
Подобна дилема често държи ръководителите на НАТО нащрек. В ранните години на алианса САЩ и други съюзници се опасяваха, че някои членове, като Италия, може да станат комунистически и да служат като троянски коне на Съветския съюз. В по-нови времена плашилото е Турция, която презираше демократичните норми, заплашваше съюзници като Гърция и дори закупи система за противовъздушна отбрана от Русия, която би могла да даде възможност на този противник да саботира оборудването на НАТО. Но НАТО също не може да изритва членове.
Източник: https://www.investor.bg/ .
