Отбелязваш годишнина от една от най-важните битки срещу истинския нацизъм. Но каниш точно този, който носи най-голяма отговорност за изопачаването на понятието „нацизъм“. Звучи абсурдно, но е факт.
Миналата седмица Франция съобщи, че ще изпрати покана и до Русия за церемонията по случай 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, която предстои на 6 юни.
На тази дата през 1944 г. започва военната операция на Великобритания, САЩ и Канада, която успява да отвори втори фронт срещу нацистка Германия и впоследствие да изтласка силите ѝ от голяма част от завзетите територии. По време на войната загиват и милиони съветски войници, които по същото време се бият на източния фронт.
За да бъде уважена и тяхната памет, френските власти съобщиха, че канят и Русия. И макар да казаха изрично, че поканата няма да бъде до президента на страната Владимир Путин, новината предизвика силни реакции.
Причината: именно режимът на руския президент от дълги години – и особено през последните две – използва етикета „нацизъм“, за да напада всеки, който го критикува или не се подчинява на имперските му амбиции. Той твърдеше, че Украйна се нуждае от „денацификация“ и използва това като оправдание за руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Оттогава понятието „нацизъм“ се превърна в основен елемент на руската дезинформационна война. Кремъл и пропагандистите му определят като „нацистки“ всички действия, които не са в тяхна изгода:
- „нацизъм“ са западните санкции, наложени на Русия заради войната ѝ срещу Украйна;
- „неонацизъм“ е премахването на съветския паметник в София;
- „реабилитазия на нацизма“ са критиките от страна на руски граждани в самата Русия.
Това не са просто думи. Те водят до поне две дългосрочни последици: изкривяване на фактите за Втората световна война и омаловажаване на антисемитизма като държавна идеология, формирана от Хитлер.
Ефект номер едно: дехуманизиране на врага
Държавната агенция за гражданско образование на Германия определя нацизма (националсоциализма) като политическа идеология, която възниква в Германия в годините след Първата световна война и която преследва „националистически, антисемитски, расистки и имперски цели“. В основата ѝ стои идеята за „превъзходството на арийската раса“, а превръщането ѝ в държавна идеология от Адолф Хитлер води до целенасоченото унищожение на 6 милиона евреи по време на Холокоста.
Това е дефиниция, която е широко приета от историците по света. Въпреки това от дълги години – много преди началото на пълномащабната инвазия в Украйна, Москва използва понятието по начин, изцяло отдалечен от истинското му значение. Още през 2013-2014 г. Кремъл определи прозападните протести в Киев като „нацистки преврат“, а впоследствие през февруари 2022 г. Путин оправда нападението си с нуждата да се „денацифицира“ Украйна.
Още тогава анализаторите, следящи руската политика, казаха, че основната функция на тази теза е да служи за целите на собствената пропаганда – както вътре в Русия, така и по света. По думите на проф. Хосе Касанова, преподавател в Университета Джорджтаун, тя трябва да убеди хората в легитимността на убийствата в Украйна.
„Трябва да дехуманизираш другия, преди да го убиеш, и точно това се случва в момента“, коментира тогава той пред NPR.
Ефект номер две: изопачени исторически факти, омаловажен антисемитизъм
От февруари 2022 г. досега, за тези вече повече от две години, етикетът „нацизъм“ и „нацисти“ се превърна в постоянно присъствие в почти всяко изказване на руски представител във връзка с Украйна. Дотолкова, че Кремъл и прокремълските пропагандисти „често звучат като развален грамофон“, отбелязва сайтът EU vs. Desinfo – проект на Европейската комисия, който се бори с дезинформацията.
Това обаче не е заради липса на оригиналност в посланията или недоглеждане. Точно обратното – повтаряемостта е „основна характеристика на прокремълската дезинформация“, защото „повторенията карат лъжите да звучат по-достоверно“, посочват европейските експерти.
Основният ефект от това е, че понятието нацизъм, което е свързано със съвсем конкретни безпрецедентни престъпления срещу човечеството, повторено извън истинския си контекст, губи част от своя смисъл в ушите на публиката. Омаловажава се и значението на антисемитизма в нацистката идеология.
Скорошен пример за тази целенасочена стратегия е изказването на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова от края на януари.
Тогава тя се опита да омаловажи случилото се с евреите в Европа по време на Холокоста, като говори единствено за „убийството на 27 милиона съветски граждани“, без да спомене нито веднъж убийствата на граждани от еврейски произход.
Според историческите данни действително около 27 милиона души от СССР загиват във Втората световна война, но това число включва и военните жертви, и всякакви други цивилни жертви на военните действия. Израел веднага реагира на изказването на Захарова, като го определи като „изопачаване на Холокоста“ и „вредно за жертвите и оцелелите“.
Друг основен пример за стратегията на Москва е обвинението към президента на Украйна Володимир Зеленски, че е „нацист“. Самият Зеленски е евреин по произход. За двете години пълномащабна война Путин обаче отправи толкова много пъти подобни несъстоятелни твърдения, че Зеленски го нарече „цар на антисемитизма“ в интервю за Би Би Си.
През юни миналата година руският президент определи Зеленски като „срам за еврейския народ“, а по-рано руският външен министър Сергей Лавров дори отиде по-далеч. На въпрос защо твърди, че евреин може да бъде нацист, Лавров отговори с парадоксалното твърдение, че „и Хитлер е имал еврейски произход“.
Историците определят тази теза като класически пример за антисемитизъм и прехвърляне на вината за Холокоста върху самите жертви – след като извършителят Хитлер е бил „с еврейски произход“, както се твърди без никакви доказателства, то тогава и отговорността е при самите евреи, ни казва всъщност тази крайнодясна конспирация.
Ефект номер три: представянето на нацизма като русофобия
В крайна сметка, след като изчиства понятието „нацизъм“ от истинското му значение, руската пропаганда си оставя място да го попълни със съдържание по нейно желание – а именно, да твърди, че то се равнява на „русофобия“.
Стратегията на Кремъл е всъщност да представя ограниченията, налагани от Запада на Русия заради военната ѝ агресия срещу Украйна, като проява на някакво нехаресване на руската култура или „русофобия“.
Последно в края на март Русия обвини Международния олимпийски комитет в „неонацизъм“ заради ограничението на руски спортисти да се състезават под руския флаг. Самото санкциониране на спортисти може и да бъде обект на дебати, но е сигурно, че то няма общо крайнодясната нацистка идеология. Систематичното използване на термина обаче, по повод всякакви санкции срещу Русия, води до изопачаването на смисъла му.
Именно в този дух посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова каза в свое интервю през декември пред сайта ПИК, че русофобията е „една от формите на съвременния неонацизъм“.
Председателят на българското национално движение „Русофили“ Николай Малинов също определи русофобията като „съвременния фашизъм“. Той каза това при учредяването на международно движение „Русофили“ в Москва миналата година.
В друг случай, но използвайки същите ключови думи, и говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова отправи директни заплахи към България. През декември тя обвини управляващите в София във „фашизъм“ във връзка с решението им да премахнат Паметника на Съветската армия.
Крайният ефект от всичко това е дългосрочен – основните факти от историята на 20 век се изкривяват, отиват на заден план или изцяло се поставят под въпрос.
