Автор: Светлана Тилкова – Алена
[ad id=“225664″]
Твоята книга „Настоящето е само ден“ е станала като настолна книга за мен. Радвам се, че когато се пораждат житейски въпроси, мога да я отворя и да търся отговорите.
На 3 март тази година почина свекърва ми, родена също на 3 март. На 5 март беше погребението. За мен и другата й снаха бяха поръчани черни шалчета. Дадоха ми го, но аз не исках да го нося. Взех го, но не казах нищо, за да не създавам допълнително напрежение. Докато траеше церемонията, го държах в ръцете си. След като положиха ковчега в гроба, попитах представителя на погребалната агенция какво да правя с шалчето, защото не искам да го нося. Той ме посъветва да го сложим на кръста. Съпругът ми помоли гробарите да го сложат на кръста. В този миг видях как единият от тях го пуска в гроба, а другите продължават да хвърлят пръста. Мъжът ми се притесни страшно много. Върна се и ги накара да разровят и да извадят шалчето.
Настана суматоха. Започнаха да вадят пръста от гроба, а близките се развикаха да спрат. В крайна сметка шалчето остана в гроба. От нищо направихме голямо нещо. Съпругът ми не е на себе си от това, което се случи. Осъзнавам, че сме сътворили глупост.
[ad id=“236993″]
Какви са последствията и как да поправим стореното?
Алена отговаря: Не бива да обвиняваш нито себе си, нито съпруга си, надявам се, думите ми първо да го успокоят, а впоследствие да се размислите и откриете кой и защо е искал да не извадите шалчето от гроба.
На много места в България носят шалчета-жалейки. Някъде само по време на траурната церемония, някъде до 40-ия ден, а има и непонятни крайности да се носи по цяла година. За мен тези жалейки са предимно показни и не са израз на страданието от загубата на близък човек. На Софийските централни гробища ми прави изключително лошо впечатление и действа потискащо, че има дървета, накичени с жалейки, дори на височина, която предполага качване на дървото, а не само хвърляне. Грозна гледка, ама как да убедиш българина, че жалейката-шал е безсмислена и ако иска да я хвърля, нека да бъде в кошчетата за боклук. По този начин Душата на починалия не се обижда, а и от незримия свят, който вече обитава, светкавично се осъзнава безсмислието на немалко от погребалните ритуали и са видими истинските чувства на опечалените, не показните.
[ad id=“236999″]
Не е било редно да ти дават жалейката насила. Взела си я от неудобство и притеснение какво ще кажат хората, но без притеснение си могла да си я сложиш в чантата и впоследствие да я изхвърлиш. Човекът от погребалната агенция ти е дал също правилен съвет – да оставиш жалейката на кръста. И тук се намесва простотията и плиткоумието в този тъжен за вас момент, проявени от единия гробар, смея да предполагам, че не е нарочно хвърлянето на жалейката в гроба.
Какво означава неговото действие. С изхвърлянето на жалейката-шал в гроба той символично те е погребал, след като тя не е извадена, а е останала заровена. След някакъв период от време, който зависи от чувствителността на човека, носил жалейката, щяха да дойдат и болестите, постепенното обезсилване на организма, бавното изгаряне като свещ. Тълкувам какво означава да се погребе жалейка и вече с притеснение си представям как не малко български врачки ще започнат да използват този метод за съзнателна вреда.
Тъй че, хора, не си давайте жалейката-шал на никого и когато дойде време да я изхвърляте, го направете така, че никой да не ви види, защото и от кофата за боклук за зло ще я изровят. Знам, че вече си много притеснена, и бързам да те успокоя. Бъди благодарна на Съдбата, че е подсказала на твоето подсъзнание да държиш шалчето в ръце, вместо да го слагаш на шията си.
Това ти действие те спасява от всичко описано от мен, независимо че шалчето е останало заровено. Причина за притеснение лично за себе си нямаш. С това действие по никакъв начин не вредиш и на Душата на свекърва ти.
Съветът ми е да се замислиш над поведението на присъстващите, които са се развикали да не се отравя жалейката и заради тях не сте я извадили.
Кой от тях те мрази или изпитва неприязън към теб?
Помисли си, за да знаеш от кого да се пазиш. Разбери кой е разпоредил само за двете снахи да има жалейки-шалчета, защото е обичайно всичките жени на ритуала да носят поне до неговото приключване. Припомни си хората, които са се развикали да не се разравя гробът и да се вади жалейката. Направи Тибетските прошки и ги напиши поименно. След два месеца повтори прошките, варианта без имена, за да отдалечиш от живота си присъствалите на погребението, които не са добронамерени към теб.
karm-krag.com
