„Живата вода“ в Боснек разпознава кой е грешен и не се е покаял.
Водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес.
„Живата вода“ се споменава в пътеписите на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора Чешмата на щастието.
[ad id=“225664″]
Хората идват на това място по различни причини – някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си.
За „Живата вода“ се разказват разни легенди. Според една от тях, когато пред змея, който се крие в извора, застане грешен човек, водата спира. Може би затова в близката пещера, където има още един извор, е поставена скала с малка икона на Бородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.
Според друго поверие на върха над карстовия извор имало езеро, близо до днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено, страшилището се гмурнало в езерото, водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните недра. Като се върти, за да се измъкне, сега бикът пуска и спира водата на тласъци.
[ad id=“263680″]
Освен в лековитата сила на водата посетителите търсят изцеление и от Божията майка пред образа и в близката пещера.
Местните казват, че в момента, в който я поставили преди 5-6 г., на скалата над нея се появил ликът на Пресвета Богородица.
Боснек е известен и с пещерата Духлата. Прочетете за нея в ЗАРАТА!
