Посрещат го като треньор на английския отбор „Арсенал“ с недоверие. Много от привържениците на клуба дори не са чували за него. „Арсен кой?“, питат някои. А играчи казват, че са го гледали почти с презрение.
Точно 22 години по-късно, след като отборът е станал трикратен шампион на Англия под ръководството му, феновете го изпращат на крака, с овации и възгласи „Мерси, Арсен!“
Арсен Венгер е сочен за човека, който превръща „Арсенал“ във водещ отбор. А неговото влияние променя не само клуба, но и английския футбол като цяло. Движи го не само желанието да побеждава – каквото изобщо не му липсва – но и желанието да превърне футбола в изкуство.
„Мога да разбера хората, които само искат да побеждават“, казва той в интервю пред британското издание Гардиън. „Но трябва да имаш желанието да превърнеш играта в изкуство. [Привържениците] искат отборът им да победи, но искат също да видят нещо красиво“.
Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 г. в Страсбург, Франция. Той е най-малкото от трите деца на Алфонс и Луиз Венгер. Семейството има магазин за автомобилни части и малко бистро. Планът е Арсен да поеме семейния бизнес, когато порасне. Това така и не се случва.
Той започва да играе футбол, когато е на 6 години, в селото, където семейството му живее тогава – Дутленхайм, на около 20 км от Страсбург. Селото е толкова малко, че няма достатъчно деца на една и съща възраст, за да се направи отбор, затова те често играят с по-големите. Когато е на 16, Венгер влиза в основния отбор, където бързо се налага като лидер.
В следващите години играе в няколко местни клуба, докато учи във Факултета по икономика на Университета в Страсбург. Няколко години по-късно е поканен да се присъедини към клуба „Страсбург“, където прави впечатление повече с качествата си на треньор, отколкото на играч.
През 1983 г. става помощник-треньор на „Кан“, а две години по-късно – треньор на „Нанси“.
Първите му големи успехи обаче идват с „Монако“, на който става треньор през 1987 г. Още през първия си сезон начело на клуба печели френската Първа лига. Отборът става един от трите водещи в страната и печели Купата на Франция, а през 1994 г. достига полуфинал на Шампионската лига. През 1994 г. обаче е уволнен заради слаби резултати.
Същата година заминава за Япония, където работи като треньор на „Нагоя Грампус“.
През 1996 г. е назначен за треньор на английския „Арсенал“ – първият чужденец на тази позиция в историята на клуба. Много фенове, а и самите играчи, го гледат с недоверие.
Арсен Венгер е сравнително неизвестен в английския футбол, където тогава не е разпространена практика да се наемат чуждестранни треньори.
„Днес [когато] идва чуждестранен мениджър, за него се разпъва червен килим. Но не беше така, когато пристигнах“, казва той пред Гардиън. „Имаше традиция и убеждение в Англия, че чуждестранен треньор не може бъде успешен.“
По думите му хората от ръководството на клуба трябва да са били „малко откачени“ изобщо да го наемат.
„Нямах име, бях чужденец, нямах история“, казва той. „Трябва да са били ако не откачени, то доста смели.“
Тогавашният капитан на „Арсенал“ Тони Адамс казва, че в началото се е отнесъл с презрение към Венгер.
„В първия му ден на работа се появих готов за голям скандал“, казва той в интервю години по-късно. „Но знаете какъв е Арсен. Той е толкова очарователен, прекрасен и с богата душевност – и не обичаше конфронтацията.“
Постепенно Венгер печели доверието на футболистите. А впоследствие и на феновете.
Под негово ръководство „Арсенал“ се издига до водещ отбор в английския футбол. Той печели четири пъти Купата на футболната асоциация на Англия (ФА Къп) и три пъти Английската висша лига, като изкарва целия сезон 2003/2004 г. без нито една загуба. Този отбор става известен като „непобедимите“.
Самият Венгер определя това като едно от най-големите постижения на отбора.
„Най-важното нещо за мен е, че тук, в тази страна, има страст, каквато няма никъде другаде по света. За мен е привилегия да работя в такава среда. Да играя цял сезон непобеден“, казва той.
Венгер привлича в „Арсенал“ една от най-големите звезди в историята на отбора – Тиери Анри.
Съперничеството между водения от Венгер „Арсенал“ и „Манчестър Юнайтед“ под ръководството на Алекс Фъргюсън превръща Английската висша лига до едно от най-популярните футболни първенства в света. Всички титли между 1996 и 2004 г. са спечелени от един от двата отбора.
В следващите години отборът преминава през трудни моменти. През 2018 г. Венгер се оттегля на фона на недоволство от борда на клуба и някои фенове. По-късно казва, че е приел трудно тази враждебност.
При последния му домакински мач като треньор обаче е изпратен от публиката с овации и получава реплика на трофея от Висшата лига от сезона на „непобедимите“.
„Живях и дишах футбол през всичките тези години и това е страст – не мога да си представя да правя нещо друго“, казва той след оттеглянето си.
От 2019 г. до днес Венгер работи като директор по световното футболно развитие в Международната футболна федерация (ФИФА).
През 2020 г. издава автобиографична книга – „Животът ми в червено и бяло“ (My Life in Red and White).
През юли 2023 г. „Арсенал“ издигна статуя на Венгер до клубния си стадион.
