За любовта и за демоните – пиесата „Tre sorelle“ е премиерният спектакъл за възрастни на старозагорския Куклен театър

ЗА ЛЮБОВТА И ЗА ДЕМОНИТЕ – пиесата „Tre sorelle“(Три сестри) на сръбския автор Стеван Копривица е премиерният спектакъл за възрастни на старозагорския Куклен театър

Режисьор:
Славчо Маленов
С участието на:
Биляна Райнова, Елица Стоянова, Латина Беровска, Станислав Матев, Калоян Георгиев, Кирил Антонов

Костюми:Силва Бъчварова
Музика:Владимир Джамбазов

19 февруари (сряда) от 19:30 ч. в Държавен Куклен Театър – Стара Загора, ДКТ Стара Загора

Пиесата „Tre sorelle“ е една изключително интересна интерпретация по мотиви на едноименна легенда от 15 век – време, по което крайбрежието на Черна Гора и Далмация, е част от Венецианската република.
Сюжетът пресъздава живота на три девойки – Нера, Бианка и Роза, живеещи в малка затворена общност, в която всички човешки желания и свободи са ограничени от средновековните канони и ревността на брат им – Марко. Единственият им мераклия там е градският луд Йойо.

Трите прекарват младостта си в очакване да се появи отнякъде подходящ жених. Загадъчната поява на Дамян – капитан на кораба „Диаболо“, събужда във всяка от тях надежди. И трите се влюбват в странния непознат, което отключва дълбоко скривани фантазии, страсти и копнежи.
Любовното изкушение на младите жени и страхът от греха (Дявола) е основното предизвикателство в пиесата. Южният вятър и възвишените ренесансови идеи на волния капитан за свободата на човешкия дух силно възбуждат душите им. Девойките започват да сънуват, да бленуват. Всичко това ги изпълва с нова енергия и те изживяват, сякаш реално, своите фантазии.
Трите сестри не постигат онова за което бленуват, но в своите мечти са се докоснали до него и за миг са били щастливи.

Пиесата на Стеван Копривица не е просто една битова драма. Авторът прави алюзии за измамните очаквания на човечеството за утвърждаване на Истината в живота. Средновековната борба с демоните на изкушенията, т.е. между „Бога и Дявола“, продължава да се разиграва и днес.

Пиесата внушава, че трябва да се опитваме да променим света около себе си, въпреки да оставаме най-често излъгани, че дори един миг на мимолетно щастие е важно да бъде изживян. Дори възможността да фантазираш върху него е ценна, защото дава надежда, че това може би ще се случи някога.