Климатични промени има от геологията, историята и археологията регистрирани много пъти.
Последните големи в Европа са били преди около 500 години (доста преди индустриалната епоха), когато Гренландия примерно от „Зелена земя“ постепенно става ледена и колониите там окончателно загиват. Брьогел по това време рисува едни зимни пейзажи, първи по рода си, а други, като Йеронимус Бош, се отдават на апокалиптични видения, защото традиционната селска икономика е ударена и хората се налага да преоткрият лова като средство за изхранване, а не удоволствие, настъпват големи неволи.
За последната ледникова епоха на континента, завършила само преди около 12 000 години, знаят днес и децата – гледат анимационни филми с мамути като „Ледена епоха“. Динозаврите са изчезнали и „всички животни са си пуснали яко козина“, както обобщи петгодишната ми дъщеря София. Преди това се среща и обратното – в дълги части от Мезозоя, примерно, динозаврите са се наслаждавали навсякъде на сух и пустинен климат, а за дебела козина и дума не е можело да става!
Колко влияе човешката дейност на промените в момента е въпрос, който науката не е решила еднозначно и истерията по темата не помага. Има безспорни проблеми от типа на натрупването на пластмасата в океаните, обезлесяването, рециклирането на отпадъците, има и спорни като този колко точно влияем в момента с отделянето на въглероден оксид в атмосферата и можем ли да имаме свят на две скорости, в който едните държави се самобичуват климатично, а другите си карат както намерят за добре.
При всички случаи тези сериозни теми не могат и не трябва да бъдат предмет на политически спекулации. Ако искаме яснота, вместо в зелени политици, трябва да инвестираме в учените и техните лаборатории, в модерни технологии за преработка, като например пилотната концепция за отнемане на въглерод от атмосферата и производството на гориво от това (т.нар. carbon capture). Или просто в още дървета, дори по покривите на сградите край нас.
Децата нямат място в политиката, а използването им в кампании за налагането на нов световен ред вече сме го гледали два пъти през ХХ век. Конвенцията на ООН казва, че децата имат право на щастливо детство, което вероятно не включва агресивни декламации от трибуни и програмирането им за нечия кампания.
На снимката – действащ завод за улавяне на въглерод в Рейкявик. Ако технологията се развие, до края на века човечеството ще е в състояние да улавя до 40 гигатона въглерод годишно.
Източник: Тодор Чобанов – фейсбук профил
