Снимка: Bloomberg |
Докато Русия и Украйна се подготвят за това, което може да се окаже най-голямата танкова битка в Европа след Втората световна война, бъдещето на войната на Владимир Путин остава невъзможно да се предвиди. Мащабните танкови и артилерийски сблъсъци в равнинния открит терен на Източна Украйна може да са в полза на Москва, а самата сила на руската военна машина може да доведе до териториални придобивки, но са възможни и други резултати. Украинската смелост, тактическата брилянтност и достъпът до западни оръжия и оборудване могат да доведат до нова поредица от унизителни неуспехи за Русия, пише Уолтър Расъл Мийд за Financial Times.
Най-лошият сценарий за Путин би бил войната на Русия в Украйна да завърши с всеобхватно военно поражение, с разпадането на проруските анклави в Донбас и Молдова, и с интеграцията на Украйна със Запада. Такова поражение би било повече от лично унижение; това може да бъде краят на неговата кариера. Това също би довело до психологически и стратегически шок за статута на Русия и представата й за самата себе си. Ходът на руската история би се променил в такъв случай.
Русия няма да е първата бивша империя, изправена пред повратен исторически момент. Поражението на Испания през 1898 г. от младата Америка е преломен момент в испанската история. Глобалната империя, която дефинираше Испания след пътешествията на Колумб, внезапно изчезна и испанците започнаха да поставят под въпрос всичко – от монархията до ролята на църквата.
За Великобритания и Франция техният позорен провал в Суецката кампания от 1956 г. накара и двете страни да осъзнаят, че вече не са независими глобални сили. Славата на империите им отмина и двете бивши суперсили започнаха болезнено и неохотно да се приспособяват към новите обстоятелства.
Категоричен руски провал в Украйна може да бъде суецкият момент на Москва. Ако Русия не успее да завладее сърцето на Украйна (Западна Украйна е по-малък проблем в контекста на руската историческа митология), руснаците няма да могат да избегнат заключението, че империята на царете, болезнено изграждана в продължение на много векове и възстановена от Ленин и Сталин след бедствията на Първата световна война, безвъзвратно си е отишла. Това ще наложи онзи вид дълбока интроспекция в Русия, с която други бивши империи трябваше да се сблъскат. Последствията ще бъдат огромни.
При Романови, комунистите и Путин руската политическа мисъл е оформяна от три вярвания: че Русия е различна, че разликата е философски важна и че тя дава на Русия уникална роля в световната история. Евентуалното поражение в Украйна би подкопало радикално доверието в тези идеи, тласкайки Русия към криза на идентичността с непредвидими политически последици.
Царете, народните комисари и путинистите виждаха Русия като уникална и отдадена на борбата срещу Запада. За царете Москва беше „третият Рим“, който щеше да носи факела на християнството и цивилизацията, след като първият Рим бе повален от варварски нашественици, а вторият (Константинопол) – от турците. За комунистите Москва беше цитаделата на глобалната пролетарска революция, обречена да унищожи декадентската буржоазна култура на Запада. Путин и неговите сподвижници виждат света по подобен начин, като Русия е отдадена на война за оцеляване срещу западните упадък, бездушие и необузданата алчност.
За да отстоява своето в неравностойната конкуренция с по-развития Запад и да осигури управление, съобразено с нейната уникална психика, Русия, твърдят нейните управници, трябва да концентрира властта на върха. Само някой толкова силен като Екатерина Велика, Сталин или, твърдят неговите почитатели, Путин може да даде възможност на Русия да надделее в нейната конфронтация със Запада.
Украйна е сърцевината на въпроса. С Украйна под свой контрол Москва вижда себе си като най-голямата сила в Европа. Без Украйна мечтата, че Русия може да си върне статута на Съветския съюз като суперсила, ще умре.
Може би по-лошо, от гледна точка на „евразийските” теоретици и радикалните руски националисти, които осигуряват легитимна обвивка на режима на Путин, една победа на православната, славянска и демократична Украйна над деспотична Русия би оспорила не само личната легитимност на Путин. Тя би била предизвикателство за идеята за руската изключителност и би подкопала фатално възгледа, че деспотизмът е формата на управление, която е най-подходяща за руската душа.
Тъй като войната разкрива мракът, присъщ на режима на Путин, и тъй като зверствата в чужбина и репресиите у дома отпечатват белега на Каин все по-дълбоко върху челото му, е невъзможно да не се надяваме на руско поражение. Въпреки това трябва да се внимава. Путин и хората около него знаят, че в Украйна не се борят само за коригиране на границите. Те се борят за своя свят и за тях може да е психологически невъзможно да приемат поражението, докато не използват всякакви действия, колкото и безмилостни да са те, и всяко оръжие, колкото и отвратително да е то.
За Владимир Путин и тези около него залогът в Украйна е безкрайно голям.
