Министерството на финансите предложи минималната работна заплата да стане 770 лв., но от 1 юли догодина. На този фон страната ни получи първия транш от 2,7 млрд. по Плана за възстановяване.
„Трябва да се повиши минималната работна заплата, защото с ръста на инфлацията и всички кризи, които ни се струпаха последните няколко години, трябва да има механизъм как тя да бъде максимално актуализирана. Тя е като панацея за вдигане на доходите. Да, трябва да има ясни разчети с колко и как да бъде вдигната, и да има консистентност как се прави това нещо“, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в студиото на „България сутрин“.
Според нея вървим към предсрочни избори.
„Имаме сериозен риск по отношение на бюджета. Параметрите, които са заложени в бюджета, най-вероятно са по разчети на Министерството на финансите. Въпросът е да се стигне до добра съгласуваност между социалните партньори и работодатели. И освен минималната работна заплата, да се търсят и други компенсаторни механизми за подкрепа на хората, които имат необходимост“, допълни Русинова.
Според икономическия съветник в Българската стопанска камара Щерьо Ножаров 770 лв. отговаря на 50% от средната работна заплата за 2021 г.
„Статистически винаги се взима цифра за изтекла година, иначе работим с избирателни спекулации. А освен инфлацията – трябва да отчитаме производителността на труда, а тя е нараснала с 1,7%. Бюджетните възможности са такива, че един размер от 770 лв. може да бъде проект, тъй като увеличението на минималната работна заплата изтласква и заплатите в бюджетния сектор, а и заплатите в частния сектор“, коментира Ножаров в ефира на Bulgaria ON AIR.
Русинова подчерта, че щом има удължаване на бюджета, най-вероятно ще има актуализация на някои от социалните разходи.
„Дълги години политиката за минималната работна заплата беше така, че тя да не обвързва с други плащания в бюджета. Тя да си е минимална работна заплата, която да се използва първо за подкрепа на различните схеми и програми за безработни, второ – да се използва като минимален праг за осигуряване, защото един от добрите механизми е да се намери начин как през осигурителните прагове и през договарянето да има различни степени на повишение на доходите в отделните региони“, поясни тя.
И не скри, че се надява всичко, което трябва да се направи, за да бъде въведено еврото, да бъде свършено: „Важно е и политическите партии в парламента дори и да не намерят общ тон за подкрепа на кабинет, да намерят баланс на няколко приоритета, които са важни в държавата, така че обществото ни да може да върви напред.“
Попитан колко е опасно, че влизаме в 2023 година без бюджет, Щерьо Ножаров отговори: „Бизнесът избира между няколко злини най-малката, тъй като т.нар. базов проектобюджет, който беше представен, включваше индексиране на съществуващите политики, които бяха приети с последната актуализация. Правителството и публичните власти свиват бюджетния дефицит на база на нереализираните публични капиталови разходи, което е много лошо. България не прави инвестиции, изостава спрямо съседните държави.“
Той призна, че най-много са се опасявали от популизма.
„Това се оправда, тъй като дори в условията на действащия бюджет този популизъм се развихри и миналата седмица заседанието на бюджетната комисия продължи до 21 ч.“, добави икономическият съветник.
