Най-важното е как да подпомогнем реформите в страните от Западните Балкани, основната цел на реформите трябва да бъде те да са заради гражданите на тези държави, за по-добър живот, върховенство на правото, работещи институции. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на продължаващата днес в София Интерпарламентарна конференция за Общата външна политика и политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана.
[ad id=“225664″]
Форумът е част от Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Захариева отново определи стратегията за Западните Балкани като всеобхватна, дългосрочна, навременна, честна, без да дава напразни надежди, но и много мотивираща и стимулираща. Много скоро заедно със страните трябва да набележим как ще изпълняваме конкретните инициативи от нея, какви ресурси – експертни и човешки, ще предоставим, посочи Захариева, цитирана от БТА.
Като позитивна тя определи възможността за участие на страните от Западните Балкани в различни формати на европейските институции, така че да се подготвят за бъдещо членство, както и да имат възможност да изразяват становища по бъдещето на ЕС и по неговите политики.
[ad id=“236993″]
Голямо внимание се обръща на реформите – за демократични и работещи институции, борбата срещу организираната престъпност и корупцията, подготовката на икономиките им за бъдещо членство, посочи Екатерина Захариева.
Външният министър отбеляза, че само изграждането на транспортния коридор номер 8 би донесло 6 процента увеличение на брутния вътрешен продукт в държавите, през които минава, и 200 000 работни места. Нямаме предвид само свързаност на пътната и железопътната инфраструктура, но и с енергетиката, бизнеса, между хората на тези държави, каза Екатерина Захариева. Като голям проблем тя открои младежката безработица в държавите от региона – между 55-65 процента.
[ad id=“237001″]
По думите на Захариева е важно, че стратегията обхваща и шестте държави от региона. Българското председателство е обнадеждено и смята, че това е правилният път – стратегията да се отнася до всичките 6 държави от Западните Балкани, каза тя.
Председателят на делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Сърбия в Европейския парламент Едуард Кукан коментира, че условията и критериите за присъединяване са достатъчно ясни. Той напомни, че копенхагенските критерии са валидни и днес, както и винаги са били.
[ad id=“236999″]
Понякога забравяме за копенхагенските критерии и трябва да ги напомняме на държавите, които преминават през процеса на присъединяване, те са съществена част от този процес, посочи Кукан и напомни първия – за стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, човешки права и съблюдаване на правата на малцинствата.
Кукан акцентира и върху разрешаването на двустранните отношения, които изискват регионално сътрудничество. За 2025 г. Кукан каза, че вместо да се концентрираме върху самата дата, трябва да се концентрираме повече върху реформите и необходимото, за да се подпомогне присъединяването.
Стратегията е важен елемент от европейския път на Западните Балкани, от нашия път, все още има да работим много и да постигнем много, включително и нашата служба за външна дейност, посочи изпълнителният директор на Европейската служба за външна дейност /ЕСВД/ за Европа и Централна Азия Томас Майер-Хартинг.
[ad id=“238430″]
В момента две държави от Западните Балкани вече са процес на преговори и е много важно, че стратегията има послание към всички останали държави също, но за да се постигне това ни костваше много работа и ангажираност, за да може тази стратегия да обхване целия регион, каза Майер-Хартинг.
Ясно е, че ЕС иска да се засили чрез този процес на разширения, затова беше и датата 2025 г., не искаме да вкарваме допълнителни проблеми, а да станем по-силни, добави той. Томас Майер-Хартинг акцентира ивърху друго послание – да се разрешат собствените проблеми и да се създават добри съседски отношения.
[ad id=“218001″]
Стратегията не е адресирана само до Западните Балкани, а и към обществеността ни, към гражданите на нашите държави, каза той.
По-късно днес е предвидено председателят на парламентарната комисия по външна политика Джема Грозданова да представи документите от конференцията.
