Ракията! Това е огненият дух на България! Нашенският елексир! Тези, които твърдят, че шоколадът повдига настроението, най-вероятно не са опитвали българската домашна ракия или не са пили достатъчно от нея. Има неповторим аромат, мек и приятен вкус. Получава се, след като ферментирали плодове бъдат подложени на дестилация (варене). Според археолога Борис Цветанов, който твърди, че е „ракиевед“, ракията е откритие на българите. При разкопки бяха намерени уреди за дестилация на ракия от XI век! Ненадмината е българската изобретателност! Затова и плодовете за ракия може да са всякакви, стига да са узрели. Ракия може да се вари даже от розови листа. Нарича се „гюловица“. Случва се питието да е подправено с мед или горски билки. Важното е да има градус! Народът е казал: „Дето има градус, има радост!“ Веселбата почва над 40-тия, затова в магазина е на толкова, но домашничката може да е с до 60 % алкохолно съдържание, че и повече…
Отговорът на въпроса „защо я пием?“ е закодиран от векове в името, съставено от думи из речника на старите българи: „ра“, което означава слънце, бог, владеене; „ки“- вътрешна енергия и „я“ – аз. Като се разчете, става „Аз овладявам вътрешната енергия“. Това се наблюдава при по-малки количества. При по-сериозна консумация, енергията става много голяма, избива на викане, буйство, пеене или танци и така допринася за развитие на фолклора. Тогава думата „ракия“ има друг прочит – „Вътрешната енергия овладя мен“. Разликата между двата превода е около 500 гра- ма ракия. Преди да се пие, хората се чукват с чашките, поглеждат се в очите и казват „наздраве!“. Така чукането сближава от пръв поглед и ракията напоително започва да се превръща в лек за душата, ключ към споделянето на душевността, а пиенето с приятел замества ходенето при психотерапевт. С ракия хем е по-приятно, хем по-евтино. Така българите спестяват. Изкуство е да направиш хубава ракия, но знанието как и с кого да я пиеш, се придобива с наздравиците през годините. Да се пие по една ракия вечер е не само полезно, но и малко… Елексирът е балсам за душата и лек за тялото при всякакви болести, наранявания и патологични състояния. Народна мъдрост гласи: „Ако не може да бъде излекувано с ракия, значи е нелечимо.“ Често ракията се използва с профилактична цел, за психическа и физическа устойчивост. За кураж в критични житейски ситуации като предложение за женитба, среща с тъщата, първа брачна нощ, изневяра и пр. Прилага се при вдигане на тежести, бягане, скачане, ограден прескок, гребане с лъжица и пр.. Така допринася и за развитието на народния спорт. В обощение: ракията се пие от радост, от мъка, за да се зарадваш или за да не се мъчиш. Винаги загрява и стопля душата. Ако искате да изживеете огнения български дух, пийнете от нашата ракия! Наздраве!
Д-р инж. Гинка Стоева
Източник: cherga
