На 26 януари членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно призоваха за международен трибунал за лидерите на Русия и Беларус заради нахлуването в Украйна.
В гласуването на резолюцията не участва нито един български депутат, показва справка на сайта на институцията.
Това предизвика критики. Според сдружение „Ние Идваме“ на Николай Хаджигенов с тази стъпка България бойкотира възстановяването на международния правов ред и справедливост.
„Това е пряко доказателство за лицемерието на партията на Борисов, която в собствената си страна неуморно предлага евроатлантически консенсус и солидарност“, се казва в изявление на „Ние Идваме“.
Въпросът обаче остава – защо нито един български депутат не участва в гласуването? Свободна Европа попита пресцентровете на ГЕРБ и „Демократична България“ – две от партиите, които имат съответно председател и зам.-председател на българската делегация.
От отговорите стана ясно, че депутатите единодушно са решили да се върнат в София за гласуването на съдебната реформа. Двама представители на България все пак са участвали в гласуването на резолюцията в едино от комитетите на ПАСЕ.
Резолюцията
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е един от основните органи на Съвета на Европа – най-старата правозащитна организация в Европа. Тя приема резолюции, които нямат обвързващ характер, но имат важна роля за определяне на политиката на организацията.
Асамблеята се състои от 306 депутати в парламентите от 46-те държави членки.
Миналата седмица ПАСЕ прие резолюция, в която предлага създаване на трибунал, натоварен със задачата да преследва политическите и военните лидери на Русия и Беларус, които „са планирали, инициирали или реализирали на практика“ войната срещу Украйна.
„Ако те не бяха решили да започнат тази война на агресия срещу Украйна, нямаше да се стигне до насилието, разрушенията и смъртта, които тя донесе“, се казва в резолюцията на ПАСЕ.
В гласуването на резолюцията обаче не участва нито един български депутат.
Гласуването
Българската делегация в ПАСЕ е водена от Георг Георгиев (ГЕРБ), който е неин председател. Негови заместници са Даниел Лорер („Продължаваме промяната“) и Надежда Йорданова („Демократична България“). За зимната пленарна сесия в Страсбург са били още Иван Иванов (БСП), Станислав Ансатасов (ДПС), Илиян Йончев (БСП) и Лилия Недева („Български възход“).
От отговорите, които Свободна Европа получи, стана ясно, че българските депутати единодушно са решили да участват в пленарните заседания на ПАСЕ само в понеделник и вторник и след това да се приберат в България. Резолюцията е гласувана в четвъртък, 26 януари.
Причината за това е, че те са искали да участват в гласуването на предложенията за съдебна реформа в българския парламент.
От ГЕРБ казаха пред Свободна Европа, че във вторник не се е знаело дали проектите за законите от пакета за съдебната реформа ще бъдат гледани в сряда или в четвъртък. „Те [депутатите] ни трябваха“, казаха от ГЕРБ.
С оглед важните законопроекти , които са включени в програмата на парламента, народните представители се върнахме в България още във вторник вечерта, каза Надежда Йорданова от „Демократична България“. Тя е вносител на един от законопроектите за съдебна реформа. Като министър на правосъдието в последното редовно правителство, тя е основен говорител на своята партия по темата.
Българският парламент прие на първо четене механизъм за разследване на главния прокурор едва в петък.
При подготовката на проекта на резолюцията във вторник сутринта на заседанието на Комитета по правни въпроси и човешки права (един от комитетите на ПАСЕ) са участвали двама български депутати – Надежда Йорданова – редовен член, и Лилия Недева – заместващ представител, които изцяло са подкрепили окончателния текст на проекта. Това съобщи пред Свободна Европа пресцентърът на „Демократична България“.
В социалните мрежи има твърдения, че всички депутати са били по същото време в Страсбург, снимали са се пред бюста на Димитър Пешев в Съвета на Европа в деня за жертвите на Холокоста. Снимките в профила на Георг Георгиев обаче са от 24 януари, а резолюцията е гласувана на 26 януари.
Трибуналът
В своята резолюция ПАСЕ призовава за създаване на трибунал, натоварен със задачата да преследва политическите и военните лидери на Русия и Беларус, които са отговорни за военната инвазия в Украйна. Създаването на трибунала трябва да бъде „одобрено от възможно най-много държави и международни организации“, се казва още в документа, който няма обвързващ характер.
В обръщение към депутатите преди вота Олександра Матвийчук, ръководителка на украинската неправителствена организация за защита на правата на човека „Център за граждански свободи“ – един от носителите на Нобеловата награда за мир за 2022 г., заяви:
„Да, това е дръзка стъпка. Но ние имаме един силен аргумент: трябва да я направим, защото е правилна“.
Нито един друг международен наказателен трибунал не е компетентен да преследва и наказва престъплението агресия срещу Украйна.
В резолюцията, приета от ПАСЕ, пише, че Международният наказателен съд (МНС) в момента няма такава юрисдикция. Той има юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и евентуален геноцид, извършени в Украйна.
ПАСЕ изтъква, че е „крайно неправдоподобно при настоящите обстоятелства“ Съветът за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд, защото Русия е негов постоянен член с право на вето.
В резолюцията на ПАСЕ се посочва още, че има „все повече доказателства“, че руската реторика, оправдаваща войната, „разкрива геноцидно намерение“ за унищожаване на украинската национална група. Някои от действията, извършени срещу украинското гражданско население, включително убийства, насилствено прехвърляне и „русифициране“ на украински деца, биха могли да попаднат под определението за геноцид.
Съветът на Европа следва да играе водеща роля в създаването и управлението на бъдещия механизъм.
В зимната сесия на парламентарната асамблея участват делегати от 46 европейски държави без Беларус, който никога не е преман в Съвета на Европа, и без Русия, която бе изгонена през март миналата година заради агресията си в Украйна.
ПАСЕ има правомощия само да разследва, препоръчва и съветва. Нейните препоръки в областта на човешките права имат значителна тежест в контекста на европейската политика. Европейският парламент и другите институции на Европейския съюз, често се позовават на данните на ПАСЕ, особено в областта на човешките права
България е представена в ПАСЕ от 12 народни представители – 6 титуляра и 6 техни заместници.
