Спорът за КУРБАНА в Старозагорско е отколешен. Жителите на околията не признават като курбан нищо друго освен сварено със сол във вода овче месо. Колкото и да ги убеждаваш, че в думата курбан се влага съвсем различно съдържание, те са на мнение, че коленето на овца и приготвянето на бистрия бульон от нея е курбан… и толкова!
[ad id=“225664″]
Не че и за неговото приготвяне не се иска майсторлък – напротив. Има мъже и жени, без които казанът не се слага и не се започва. Те са главните действащи лица, под чието зорко око се препенва курбана, поддържа се огънят, колкото трябва и само те знаят какво говорят на гозбата, за да стане тя идеална.
В нашия старозагорски край курбанът се сервира в дълбоки чинии, а някои тарикати ходят с дупчена лъжица в джоба, за да обират по-бързо само месото, защото на снимката тази порция си е направо царска – осъществената мечта за по-голяма мръвка 🙂
Иска ми се да припомня откъде идва традицията, кога се спазва, защо и как се прави курбан, както и на кое точно се казва курбан?
[ad id=“263680″]
На помощ идва една статия на Владимир Милев, която е изключително изчерпателна:
Правенето и даването на курбан е традиция, запазила се през хилядолетията. Корените на тази традиция са още в древния свят, датират преди появата на християнството. За даването на курбан се прави кръвна жертва на животно – най-често жертвените животни са овце, агнета, телета птици и шарани. Традицията повелява животното да бъде домашно, а не дивечово, но в днешно времe, когато малко хора се занимават с отглеждането на домашни животни, се използват птици и шарани. Традицията също повелява жертвоприношението да бъде извършено до плодородно дърво или дъб – защото е свещено дърво за старите българи. Според старите народни фолклорни вярвания дъбът е дървото на живота, световното дърво, което свързва трите свята. Корените на дъба – подземното царство, стеблото му – земното, а клоните – небесното царство. Интересно е, че дъбът не е само възприет от българите като дървото на живота, той присъства и в традициите на други народи. Дъбът е пазителят на вечната мъдрост и вечният живот.
[ad id=“236993″]
Християнството има противоречиво становище за даването на курбан. Източно-православната църква отрича тази традиция, заради езическия ѝ произход. Според църквата курбанът не може да бъде жертва, защото има само една жертва и това е Христос. От друга страна, много свещеници освещават с тамян и молитви курбана, дори понякога свещеникът е неделима част от курбана. Курбанът според православната църква е средство за изказване на благодарност към Бог за това, че е помогнал – било то за здраве, за бебе в семейството, за материално богатство. Християнството повелява някои правила при даването на курбан, като например, че животното трябва да е осветено от свещеник, преди да се заколи, може и да се освети от свещеник и след това, но трябва да бъде цяло. Брашното, с което ще се меси обредният хляб, е също хубаво да бъде осветено от свещеника. В християнството всеки курбан си има свой светец покровител, за това има изискване да се запали свещ в църква и да се остави дар на иконата на съответния светец. Обикновено по селата се избира голям православен празник за даването на курбан – Гергьовден, Петковден, Голяма Богородица, Никулден, Ивановден, Спасовден. Има и традиции в по-малките градове и села курбан да се прави на празника на селото или града, за да бъдат здрави жителите му. Традицията гласи, че на някои църковни празници се дава курбан, заради определена причина. Например на Малка Богородица се дава курбан за здраве на децата, на Петковден – за нова къща, на Св.Иван Рилски, ако бушува зараза или болест. Отделни професии дават курбан в зависимост от светеца покровител – моряците и рибарите (и банкерите) на Никулден дават курбан с шаран, на Гергьовден – овчарите дават курбан с гергьовско агне, а на св.Прокопи – пчеларите. Пчеларите дават курбан, като взимат най-пълните пити от кошерите и ги нарязват и раздават.
[ad id=“218001″]
Денят може да бъде избран освен заради светец и заради определена дата, на която семейството е преживяло изпитание – на точния ден, като спомен с благодарност, че Бог ги е опазил по време на премеждието. Има различни и строго индивидуални възгледи кога през годините трябва да се даде курбанът. Най-често се дава на първа, трета, пета, седма, девета година, може и всяка година до края на живота.
Освен печеното месо, което се раздава, когато се прави курбан, много често присъства и курбан чорбата. При курбан чорбата освен месото от жертвеното животно се добавя кромид лук, пресен лук, моркови, чушки, домати, магданоз, червен пипер, джоджен и всякакви други подправки в зависимост от традициите на региона. Курбан чорбата се приготвя в големи количества и казани и се вари дълго време.
[ad id=“218548″]
Вероятно в България традицията по даването на курбан е навлязла от Исляма. Етимологията на думата курбан произлиза от арабски и еврейски език и означава дар, жертва, принос. Ислямът е религия, която се отнася с почит към курбана. За това един от най-големите празници е Курбан-Байрям – това е жертвоприношение в чест на приключването на поклонението в Мека, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. Курбан-Байрям се прави 70 дни след Рамазан-Байрям. В своите домове хората правят церемонии, като тази, която се провежда същия ден в мека. Традицията повелява искане на прошка. Също както в Християнството, така и в Исляма при даването на курбан се чете молитва преди да бъде заклано животното.
Традицията по даване на курбан има и друг вариант, когато е безкръвна жертвата – яйца, плодове, мед, мляко. Има вярване е, че за да бъде плодотворна годината, трябва да бъдат раздадени първите плодове и т.н.
Курбанът е традиция, завещана от хилядолетия, която трябва да се постараем да опазим, за да напомним на следващите поколение смисъла ѝ, а именно, че едно от най-благородните неща е да даваш, благодариш и помагаш.
Автор: Владимир Милев
Източник: 1001 рецепти
