Намаляването на ДДС трябва да има формата на стимул, а не на социална мярка, имаща за цел да компенсира ниските доходи. Снимка: БГНЕС/БЛАГОЙ КИРИЛОВ |
От проф. д-р Юлия Добрева, преподавател във ВУЗФ, директор на направление “Икономика”, VUZF Lab
Намаляването или премахването на ДДС са мерки, които предизвикват често дискусии, целящи ревизиране на националните политики. Основната цел на правителствата, които въвеждат намалени ДДС ставки е да стимулират потреблението и така да преодолеят временни проблеми в производството и доставките, водещи до нарастващи цени и безработица.
Дотук добре. В контекста на разразилата се COVID пандемия обаче ограниченото предлагане в резултат от наложените мерки за социална дистанция доведе до нараснало търсене, но въпреки това потенциалът за увеличаване на разходите на потребителите беше много ограничен – доходите се свиваха в синхрон със свиващата се икономика, а спестяванията се увеличаваха. Това беше допълнително подсилено от инфлация, породена от предлагането, за която се твърди, че ще има временен ефект и ще отслабне с възстановяването на икономиката.
Намаляването на ставката на ДДС изглежда на пръв поглед една добра мярка, насочена към облекчаване на крайния потребител в период на свито потребление. През 2020 г. някои държави, като например Германия и Великобритания, намалиха временно процентната ставка за период от 6 месеца.
Въпреки това има много причини, които налагат намаляването на ДДС ставката да бъде внимателно обмислена мярка, преценена на база макроикономическия климат и целите, които се залагат с такова намаление. При всички случаи мярката задължително следва да е временна и да има формата на стимул само в следните случаи:
– когато е сигурно, че нивата на заразяване намаляват (респективно се увеличава темпът на ваксинация) и това ще има трайно положителен ефект върху икономиката – т.е. предлагането няма да бъде ограничавано;
– когато самите потребители не изпитват несигурност и страх от вируса и ще имат по-голямо желание да увеличат потреблението;
– когато фирмите, засегнати от намалената ДДС ставка, ще могат да отговорят на увеличеното търсене и на свой ред ще намалят цените при намалено ДДС;
– когато дори и при изпълнение на горните условия търсенето продължава да е слабо.
Не бива да се пренебрегва фактът, че намаляването на ДДС трябва да има формата на стимул, а не на социална мярка, имаща за цел да компенсира ниските доходи в период на нарастваща инфлация. При такива обстоятелства се прилагат мерки, които целят овладяване скока на цените и тяхното нормализиране – напр. увеличаване на лихви и увеличаване на заплащането. Особено важно е дори да не се подават сигнали за намаляване на ДДС, защото това ще доведе до забавяне на потреблението и неговото отлагане за времето, когато мярката ще бъде в сила. При всички случаи, отново трябва да се подчертае, че такава промяна трябва да е временна и да следи за наличие на сигнали, показващи, че икономиката се възвръща към нормалния си темп на развитие.
проф. д-р Юлия Добрева
Към момента има три фактора, които показват, че икономиката няма да се върне към нивата си от преди кризата скоро, дори и след премахване на ограниченията.
Първо, доходите на много потребители са намалели значително, като това ги е принудило да вземат допълнителни кредити или да използват част от спестяванията си. Тази група потребители ще продължат да ограничават своите разходи дори и след премахване на ограниченията и завръщане към нормалност. Намаляването на ДДС (дори и само на стоки от първа необходимост като храни и лекарства) няма да има съществен ефект за подобряване на тяхното социално положение.
Второ, продължаващата несигурност за развитието на пандемията и икономиката има потенциала да ограничи както потреблението, така и инвестициите.
Трето, моделите на потребление и заетост, формирани под сянката на епидемията, се очертава да продължат (неизвестно колко), а в някои случаи и да останат трайни. Например, някои загубени работни места никога няма да бъдат възстановени, а за отварянето на нови такива в други сектори на икономиката е необходимо време.
Всички тези обстоятелства трябва да бъдат внимателно преценени в контекста на естеството и обхвата на евентуални стимули, имащи за цел да неутрализират негативните ефекти върху бизнеса и обществото. Необходима е адаптивност и търсене на баланс, защото всяка прибързана мярка може да има обратен отрицателен ефект и в двете посоки и да доведе до още по-голяма дестабилизация и задълбочаване на кризата.
Авторът на анализа проф. д-р Юлия Добрева ще бъде начело на публична академична лекция на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) на тема „Поведенческа икономика, публични политики и криптовалута„. Тя ще се проведе на 13 декември 2021 г. от 15.00 ч. в платформата Google Meet. Уебинарът ще се излъчва на живо във Facebook страницата и Youtube канала на ВУЗФ. Всеки желаещ да участва в него може да се регистрира до 12 декември на е-mail [email protected]. След направена регистрация участниците ще получат линк за достъп до събитието.
