Войната на Израел на два фронта в Ивицата Газа и Ливан, както и заплахата от ескалация с Иран, поставиха кризата в точка на кипене.
Въпреки риска от по-широк конфликт, включващ Израел и Иран, експерти казаха пред за Радио Свободна Европа (RFE/RL), че сред повечето страни в региона има слабо желание за дипломатическо решение.
Това до голяма степен се дължи на факта, че единствените участници, способни да променят ситуацията, или не са склонни да действат, или са склонни да се възползват от ескалация.
Ситуацията сега
Днес Израел воюва на два фронта срещу подкрепяните от Иран въоръжени групировки – Хамас в Ивицата Газа и Хизбула в Ливан. Те са определени от САЩ, ЕС и други държави за терористични организации, като ЕС определя само военното крило на Хизбула за такова.
Израел започна войната си в Ивицата Газа преди година в отговор на смъртоносната атака на Хамас на нейна територия. Съвсем наскоро войната се разшири с израелските въздушни удари и сухопътна офанзива в Ливан, които целят да обезсилят Хизбула и да отнемат способността ѝ да нанася въздушни удари по Израел.
Хизбула е едновременно въоръжена групировка и политическа партия, която контролира голяма част от южен Ливан.
Иран, който помогна за създаването на Хизбула преди четири десетилетия, за да му служи като водещ съюзник срещу най-големия си враг – Израел, също реализира атаки срещу Израел през последните месеци, което доведе до опасения от по-широка война.
От двата фронта, според анализатори, Израел е по-склонен да се ангажира с дипломатически усилия с Хамас, защото е заинтересован да осигури освобождаването на десетки израелски заложници, взети от Хамас в нападението на 7 октомври 2023 г.
Неотдавнашни социологически проучвания показаха, че израелското обществено мнение смята освобождаването на заложниците за основна цел на войната в Газа.
Убийството на лидера на Хамас Яхия Синуар, предполагаемият ръководител на атаката на 7 октомври и смятан от Вашингтон за „огромна пречка пред мира“, също се разглежда като потенциален пробив.
Държавният департамент на САЩ определи смъртта на Синуар на 17 октомври като възможност за прекратяване на конфликта в Газа и осигуряване на освобождаването на израелски заложници. Президентът Джо Байдън каза, че сега е „време да продължим напред“ и да осигурим прекратяване на огъня.
Хизбула, Иран и страничните наблюдатели
В Ливан само Хизбула и ключовият ѝ поддръжник Иран искат прекратяване на огъня, защото екстремистката групировка е „понесла толкова тежки удари“, според експерта по Близкия изток Кенет Кацман, старши съветник на нюйоркската консултантска компания Soufan Group. „Не мисля, че Израел непременно иска дипломация“, каза той.
Междувременно предатавители на Иран наскоро обиколиха арабските държави от Персийския залив, за да ги убеждават да заставят Израел да не атакува ключови цели в Иран.
Опасенията от израелски атаки срещу ирански петролни и дори ядрени съоръжения нараснаха, след като на 1 октомври Иран изстреля около 180 балистични ракети по Израел.
Но въпреки че някои държави от Персийския залив нормализираха отношенията си както с Иран, така и с Израел, и помогнаха за смекчаването на атаката на Иран срещу Израел през април, експертите са скептични към тяхното влияние на тази дипломатическа арена.
Арабските държави имат много малко влияние над Израел, но те имат известно влияние над Вашингтон
„Арабските държави имат много малко влияние над Израел, но те имат известно влияние над Вашингтон“, смята Трита Парси, съосновател на вашингтонския институт за отговорно държавно управление „Куинси“.
Държавите от Персийския залив също така искат да видят Хизбула отслабена.
Танасис Камбанис, директор на мозъчния тръст Century Foundation, казва, че Саудитска Арабия и повечето държави от Персийския залив „мълчаливо са склонни да толерират или дори да подкрепят“ войната срещу Хизбула, защото им осигурява предимство в „тяхната собствена регионална надпревара за власт с Иран“.
На този фон в Ивицата Газа „има реална перверзна липса на стимул“ за Хамас и за израелското правителство да изработят план за прекратяване на огъня, защото удължаването на конфликта помага на всеки от тях да се задържи на власт, казва Камбанис.
САЩ
Според Парси има дипломатически решения на кризата в Близкия изток, които трябва да се съсредоточат върху деокупацията на Палестина.
Основната пречка за подобен резултат обаче според експерта „е отказът на Вашингтон искрено да подтикне Израел да прекрати окупацията си“. Ако САЩ „фундаментално променят подхода си, тези дипломатически решения ще станат политически жизнеспособни“.
САЩ са ключов съюзник на Израел, който е основен получател на американско оръжие и военна помощ. Но експертите казват, че Израел определя свой собствен курс, въпреки наличието на известен натиск от страна на САЩ, и че не е ясно дали другите участници ще намалят военните си дейности при евентуална деескалация от страна на Израел.
Камбанис също смята, че един дипломатически процес, който включва сериозен натиск от страна на САЩ, „би могъл много бързо и много лесно да сложи край на конфликта в сегашния му вид“.
В същото време обаче според Камбанис дипломацията в момента не може да разреши основните причини за войната на Израел както с Хамас, така и с Хизбула.
