Ето и гледната точна на един работещ човек:
Следя внимателно ставащото в България и протестите, които са актуални. Има такива, които ще подкрепя – като този на родителите на деца с увреждания. Защото е несправедливо да бъдат поставени в ситуацията, в която са – да се молят и да просят. Смятам, че този въпрос трябва да бъде решен, има много добри примери на чужди държави, които са постигнали напредък по въпроса, нашите няма да открият топлата вода.
Подкрепям и искането на медицински лица, учители и библиотекари за по-високи заплати – да, те са положили години труд и усилия, за да учат. Несправедливо е държавата да им отпуска смешни суми месечно.
Подкрепям искането за хубави пътища – но осъзнавам, че това не става от днес за утре. С годините виждам разликата – пътища се строят, наистина. Но виждам и разликата в строителството тук, в България, и в, например, съседна Турция. Доста ме е срам от нашите пътища. Смятам, че в един момент, който не е чак толкова далеч, и това ще се поправи.
Не подкрепям, обаче, ОСТАВКА заради „ниския стандарт на живот“. Какво значи това – живеем бедно, получаваме малко пари, не можем да си позволим много неща. Да, така е. Но за това вина имаме ние. Защото, ако не се развиваме, няма да се подобрят нещата. Какво означава за мен да се развивам? Аз работя в една сфера. И в нея съм доста добър професионалист. Казвам го без излишна скромност, защото си е така. Моята семейна половинка също е професионалист в собствената си среда. И двамата сме се върнали да живеем и работим в Стара Загора от София. Там – там наистина бяхме бедни. С нисък стандарт. Със заплащане, подходящо за обща работа в сферите ни на труд. Но се стегнахме, положихме усилия, учихме, отделихме неимоверно много време, пот, кръв и сълзи, за да сме тук. За да можем да си позволим да излезем един ден от седмицата на заведение, да идем на почивка, да си купим качествени дрехи и обувки за нас и децата, да си купуваме книги, качествена храна и всичко, което е за нас по-висок стандарт. Всичко, от което бяхме лишени само преди 4 – 5 години в София.
И смятам, че не сме само ние така. Много хора, които виждам, че се учат, подобряват нивото си, вместо просто да мрънкат, „дърпат“ напред. Сега усещам, че някои от вас ще кажат – то и ученето е скъпо. Ами не – в интернет наистина много информация, голяма част от която е безплатна. Например – искаш да имаш по-добри онлайн продажби? Организират се безплатни курсове по дигитален маркетинг. За да напреднеш ти е нужен език, който не владееш – в сайтовете за групово пазаруване има нива на повечето езици за по 25 лв. Номерът е да потърсиш! В заключение ще кажа само – Искаш ли – намираш начин, не искаш ли – намираш причина! Хубав ден, аз отивам да уча.
Иван Петров – Старозагорец
