Автор: Мария Пеева
Признавам си, че не следя този сериал от самото начало. Изпуснах цели три сезона и щях да подмина и останалите, когато веднъж големият ми син Теодор се върна за ваканцията от Англия и ми цитира някаква реплика, а аз го погледнах с недоумение. Той разбра, че не съм в час и направо се изуми.
– Е, как може точно ти, филмовият преводач, да не си го гледала? Та това е най-великият сериал на всички времена.
Бяха почивни дни, зима, нямахме никакви планове за пътуване и решихме да си пуснем един, най-много два епизода, за да видим за какво става дума все пак.
И се зарибихме жестоко. В продължение на месец слагахме момчетата да спят, гушках бебето и с мъжа ми гледахме до 3-4 през нощта по няколко епизода, докато не свършиха всички. Горкият Алекс е откърмен с кървави битки, вълчища, отсечени глави и непозволени страсти. Как после да очаквам от него да е кротко и послушно детенце? След като изгледахме всичко налично с баща му, брояхме месеците за новия сезон, за следващия и сега с нетърпение чакаме седми сезон, който ни бяха обещали за април, но се отложи за юли. Първи епизод вече излезе и днес цял ден едва се сдържам, защото искам да го гледаме заедно тази вечер.
Няма да ви разказвам за какво става дума, защото феновете знаят, а на тези, които не са го гледали, ще им е много по-интересно да открият сами. Ще ви кажа само защо у дома толкова обичаме този сериал.
[ad id=“225664″]
Първо – макар и да разказва за фантастичен свят, с измислена история, несъществуващи герои, зверове и събития, всъщност има толкова много алюзии с нашата реалност и с нашата история, че чак тръпки те побиват. Религия, политика, корупция, войни, бедствия, социални отношения – всичко от нашата действителност си има своя аналог в „Игра на тронове“.
Второ – героите са истински. Съвсем истински хора – с адекватните човешки реакции, чувства, съмнения, терзания. Разкриват се постепенно, променят се, някои стават по-добри, други по-лоши, борят се със себе си и с обстоятелствата, влюбват се, мразят се, помагат си или се унижават по един прекрасно убедителен начин. Подборът на актьорите е блестящ. Гледала съм много от тях в други филми и никъде не са ми толкова достоверни, колкото в тази фентъзи драма.
Трето – усещам в него едно малко старомодно и много трогателно усещане за морал, което ми се губи в доста съвременни филми и сериали. Там сякаш не смеят да натрапват каквато и да е гледна точка. Нека зрителят сам реши има ли позиция, има ли изобщо право на позиция. В „Игра на тронове“ има морал. Има отвратителни злодеи, разбира се, и обикновено разбираш защо са злодеи, имат си своите основания и предистория, но създателите на филма не те притискат да им простиш. Понякога те се променят, друг път си остават злодеи и биват наказани за това. Малко или много на всички ни се иска и в реалния живот да става така. Доброто да побеждава. Мисля си, че ако човечеството някога изгуби вярата си, че доброто в крайна сметка ще победи, най-вероятно това ще е първата истинска крачка към края. Какво ни остава тогава?
[ad id=“225664″]
Четвърто – сложни и заплетени отношения между домовете (фамилиите – претенденти за трона и техните поддръжници), които винаги са логични. Не оставам с усещането, че съм излъгана, всичко, което се случва, по някакъв начин е обосновано. В някои иначе добри филми и сериали просто се приема за даденост, че някои фамилии/герои са лоши, други са добри. Тук не е така. Защо един дом е лоялен към друг или защо го предава, всичко е навързано, което придава автентичност на цялата история. Подобно усещане за глобална достоверност има и във вселената на Тери Пратчет, само че там чувството за хумор е водещо, докато тук сякаш е чувството за справедливост. Зрителят ужасно иска доброто да възтържествува и всичко да си дойде на мястото по един или друг начин, а в същото време няколко от отделните домове заслужават победа в играта на тронове, макар че са в противоречие. И цялата тази интрига е ужасно заплетена, а има поне десет различни начина да се разплете. Как да не тръпнеш в очакване?
Няма нужда да споменавам, че сериалът е високобюджетен и впечатляващо пищен, красив и богат визуално. Няма да споменавам още, че заради него се зарових в английската история и научих неща, за които нямах никаква представа. Повечето фенове стигат и до такива крайности.
Знаете ли, че според едно пазарно проучване, търсенето на хъски и други близки до вълка породи нараства благодарение точно на този сериал? Ето ви още една причина да харесвам „Игра на тронове“. Вълчищата, които пазят децата на Старк, ужасно ми напомнят по нрав за моите зверчета.
[ad id=“225664″]
А репликата, заради която започнах да гледам филма, Теди ми написа на плик, в който ми върна малка сума, която му бях заела. Думите бяха „A Peev always pays his debts”.
Оказа се, че това е девизът на дома Ланистър – Ланистър винаги плащат дълговете си.
Е, всъщност аз харесвам повече дома Старк, макар че техният девиз е „Зимата иде“. Смисълът му обаче е не само буквален, а и преносен – когато целият свят тръпне в ужас пред бедата, която се задава, Старк са достатъчно смели, подготвени и силни да я посрещнат.
Накрая и аз ще ви кажа като синът ми. Гледайте поне един епизод. И непременно да споделите после дали се зарибихте като мен, коя ви е любимата фамилия/дом и какъв финал очаквате.
Приятно гледане!
[ad id=“225664″]
Впрочем книгата също ще ви хареса. 🙂 Поредицата на Джордж Р.Р Мартин се казва „Песен за огън и лед“, а „Игра на тронове“ е първата от петте публикувани досега книги (общо трябва да са седем), но става заглавие на целия сериал.
