Шайм Рахмани прекарва деня си, изучавайки еврейски религиозни текстове в „Бнек Брак“. Няма планове да си търси работа. Никога.
„Имам намерение да уча цял живот. Правя това, защото го обичам“, казва 25-годишният мъж. „Когато от малък те учат да учиш, това ти харесва и не желаеш да спираш“. Издържа го съпругата му, която работи в „Интел“. Той получава 500 долара стипендия от държавата, както и дарения за изучаването на Талмуда.
Рахмани е сред половината от всички ултраортодоксални евреи, които не се трудят, но общността им расте устремно. С времето те, както и неработещите араби ще се превърнат в проблем за израелската икономика, пише агенция „Ройтерс“.
През 2065 г. благодарение на високата си раждаемост ултраортодоксалните евреи ще станат близо една трета от населението. Сега са 11%. Но докато делът и профилът на работещите жени съвпада с тези в цял Израел, много от мъжете нямат уменията, необходими в модерна икономика… и не желаят да участват в нея.
[ad id=“225664″]
Технологичният сектор, в който работят 9% от трудещите се, се разраства. Но делът на бедните е по-висок, отколкото във всички други развити държави. В Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само САЩ изпреварват Израел по неравенство на доходите. 20% от израелците плащат 90% от данъците върху приходите.
Икономисти съветват страната да инвестира в инфраструктура, да засили образователната система и да интегрира на пазара на труда ултраортодоксалните евреи и арабите, които общо са 21% от населението.
„Дори сега половината от децата получават образование като в третия свят, а това са децата на най-бързо растящите демографски групи“, коментира икономистът Дан Бен-Давид от Университета в Тел Авив. „Децата, които получават такова образование, ще могат да поддържат само изостанала икономика. Но една икономика от третия свят не може да поддържа армията от първия, която е нужна за оцеляването на Израел.“
През осемдесетте 63% от ултраортодоксалните израелци са работили, но с ръста на общността тя решава да възстанови религиозните училища йешива, които са били унищожени в Европа по време на Холокоста. Държавната политика да се плаща на учениците в йешива затвърди тази тенденция и смъкна нивото на работещите до 51%.
„Имаме нужда от няколко такива поколения“, коментира равин Асаф Авитан. Той е на мнение, че учениците му са подготвени за всичко. „Ако учиш тората, можеш да се справиш с всичко“.
Израелските араби също работят за малко пари и в общността има безработица, но по други причини. 60% от мъжете се трудят в строителството и печелят наполовина на евреите. Само 25% от арабките работят. 55% от арабите живеят под линията на бедността.
Проблемът е особено тежък сред близо 260 000 бедуини, пръснати в южната пустиня Негев. Бащата на десет деца Салма ел Атраш казва, че голяма част от 150-те деца в селището не ходят на училище, защото най-близката гимназия е много далеч. „Коренът на проблема е образованието, държавата не инвестира достатъчно в него“.
