Руските войски и граничари ще се изтеглят от няколко региона на Армения, но ще продължат да бъдат разположени на армено-турската и армено-иранската граница. За това се споразумяха арменският министър-председател Никол Пашинян и руският президент Владимир Путин в сряда в Москва.
Новината беше съобщена от Кремъл в четвъртък и бележи нова стъпка в дистанцирането на Ереван от традиционния му съюзник Русия. Това се случва след обвиненията на Армения, че руските войски, разположени в и около региона на Нагорни Карабах след войната с Азербайджан през 2020 г., не са направили достатъчно, за да спрат офанзивата, предприета от Баку през септември миналата година.
Тогава Азербайджан проведе кратка военна офанзива в населения предимно с етнически арменци район Нагорни Карабах. Тя завърши с капитулация на арменските сепаратисти в областта и изселването на около 100 000 от неговите 120 000 жители.
Сега говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че оттеглянето на руските части е било обсъдено и договорено по искане на Пашинян по време на разговорите му с Путин.
„През есента на 2020 г. по искане на арменската страна наши войски бяха разположени в редица арменски райони. Пашинян заяви, че в момента, поради променените условия те вече не са нужни, така че президентът Путин се съгласи и беше договорено изтеглянето на нашите военни и граничари“, каза Песков.
Съгласно споразумението руските гранични и военни пунктове, разположени в Тавуш, Сюник, Вайотс Дзор, Гегаркуник и Арарат, ще се изтеглят.
Около 2000 руски войници вече се изтеглиха от района на Нагорни Карабах, който в продължение на три десетилетия беше под контрола на етническите арменци. Руските войски бяха определяни като „миротворчески“, но арменските власти ги обвиниха, че не са успели да изпълнят функцията си за опазване на мира и да спрат новата офанзива на Азербайджан през септември.
Москва отхвърля обвиненията, като казва, че нейните войски не са имали мандат за намеса. Тя обвини Пашинян, че на практика е проправил пътя за падането на сепаратисткото управление в Нагорни Карабах, като преди това е признал суверенитета на Азербайджан над него.
В тази връзка по-рано Армения също така поиска от Москва да изтегли руските граничари, които бяха разположени на главното летище в Ереван от 1 август.
Завоят на Ереван
През март Пашинян каза в интервю за телевизионния канал France 24, че страната му е замразила и членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – военен съюз, който включва още Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
Тази стъпка даде повод на анализаторите да заговорят за отдръпване на Армения от Москва. Правителството на Пашинян отдавна критикува ръководената от Русия организация за сигурност за нейната „неспособност да отговори на предизвикателствата пред сигурността“, пред които е изправена Армения.
Пашинян отказа да участва в срещата на върха на ОДКС в Минск, Беларус, през ноември и тогава каза, че всяко решение за продължаване на членството на Ереван в групата ще се основава на „собствените държавни интереси“ на Армения.
„Отдръпването на Армения от Русия е ясно видимо. Надявам се, че движението към ЕС и САЩ ще бъде по-ясно. Арменското външно министерство направи изявление, че повече няма да инвестираме финансите си в развитието на ОДКС по време на срещата на върха на Евразийския икономически съюз“, коментира пред Current time бившият арменски посланик в Русия Степан Григорян.
На въпрос как ще реагира Русия, той отговори, че „тя е затънала в Украйна, подложена на тежки санкции и не се интересува от Армения“.
„Ще започне ли война срещу Армения? Не мисля. Независимо дали Москва иска или не, тя ще търпи тази ситуация. А Армения сега остава без съюзници, защото ние имахме съюзнически отношения само с Русия, а системата за сигурност беше ОДКС. Тя не проработи. Сега се намираме във вакуум“, добави бившият посланик.
По думите му обаче държави като Франция, САЩ, Индия са започнали да си сътрудничат с Армения много сериозно, включително във военно-техническата сфера. Очакванията са, че именно там Ереван ще намери своята сигурност в близко бъдеще, допълни Григорян.
Протести срещу Пашинян в Ереван
Междувременно в Ереван избухнаха протести – хиляди хора протестираха с искане за оставката на премиера заради решението му да върне четири гранични села на Азербайджан.
В четвъртък в арменската столица пристигна и протестно шествие, водено от свещеник. В продължение на няколко дни демонстрантите извървяха разстоянието от близо 160 км от едно от селата в Североизточна Армения до Ереван.
Армения и Азербайджан определиха решението за връщането на селата като важен крайъгълен камък от процеса към постигането на мирно споразумение. От разпадането на Съветския съюз насам двете страни два пъти водиха войни за спорните региони между тях.
В края на април американският държавен секретар Антъни Блинкен потвърди в разговори с лидерите на Армения и Азербайджан подкрепата на САЩ за мирен договор между тях.
