Представете си да живеете в София и да се налага да отидете до Прага, за да гласувате. Приблизително такова разстояние е изминал Ивайло Лазаров, за да пусне бюлетина на парламентарните избори в неделя. Той живее в Китай и най-близката изборна секция е била в Шанхай – на 1300 км. от дома му. Въпреки това казва с усмивка, че би пътувал и повече, за да упражни правото си на глас.
Два дни след изборите, хиляди българи ясно могат да си представят с какво щеше да е по-различен, по-улеснен, по-безопасен, по-ефективен, по-сигурен и по-евтин неделният им ден, ако избирателният процес беше организиран в полза, а не в ущърб на гражданите. И това засяга както избирателите, така и изборната администрация.
Сега пренесете този опит в здравеопазването.
Ако организацията на системата се стремеше да бъде винаги в услуга на потребителите си, осигурявайки най-добрите, достижими условия за работа на заетите в нея, вероятно всички щяха да бъдат по-доволни.
В последните десетилетия обаче здравеопазването по-скоро се отдалечава от тази доста опростена концепция и дълбае все по-ожесточено в едни и същи проблеми:
Липса на визия за устойчиво финансиране на системата; липса на справедлив и проследим инструмент за разплащане на медицинските дейности; липса на съвременни, базирани на доказателства и синхронизирани с международните препоръки медицински стандарти; огромна концентрация в болничната помощ и изтичане на средства; огромни георгафски различия в достъпа до специалисти и до медицинска помощ; дисбаланс във финансирането на различните специалности; липса на желаещи лекари да специализират в недофинансираните и тежките специалности; липса на медицински сестри и акушерки; липса на ресурс и ефективност в доболничната помощ; липса на каквато и да било профилактика; липса на достатъчна и ефективна спешна помощ; липса на лекарства; липса на електронно здравеопазване.
Внимателното вглеждане между редовете на предизборните програми на шестте партии в новия парламент показва, че повечето от тях знаят за тези проблеми. Не личи обаче дали са достатъчно наясно с нужните решения.
I Какво можем да очакваме?
В краткосрочен план, вероятно предстои ревизия на ваксинационния план, която да осигури приоритетен достъп до ваксини на възрастните хора и хронично болните. БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ вече обявиха, че тази дейност ще бъде сред приоритетите им след изборите. Ден преди вота в тази посока се изказа и директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов, който е един от основните говорители по темата, близки до отиващия си кабинет.
Това дава надежда, че въпреки разноликото и непредвидимо 45-ото Народно събрание, всяка конфигурация на бъдещо правителство може да постигне консенсус по базисни и основни въпроси на здравната криза и, след като изборите вече са зад гърба ни, разпространението на COVID-19 да се управлява като епидемия, а не като предизборен инструмент.
Отвъд този ход се срещат и други теми, по които вече са направени стъпки, по които бъдещите управленци в здравеопазването ще трябва да продължат да се движат, по един или друг начин.
I Електронното здравеопазване
То се откроява като приоритет за повечето от партиите в новия парламент. Досегашните управляващи от ГЕРБ се похвалиха със старта на Национална здравно-информационна система и обявиха, че разширяването ѝ ще бъде една от най-важните им работи в следващите 4 години.
От „Има такъв народ“ също залагат „електронно здравеопазване“ макар и само в тази лаконична формулировка, а в „Демократична България“ го извеждат като дейност с особен приоритет. Според БСП и „Изправи се! Мутри вън!“ от дигитализация и прозрачност се нуждае само лекарственият пазар.
Първата пилотна дигитална връзка между общопрактикуващи лекари, аптеки и пациенти обаче беше създадена в началото на 2007 г. в Сливница. Което поражда известен скептицизъм – не към важността на електронните услуги в здравеопазването, а към политическата воля те да бъдат изградени.
След 14 години усилен труд и вложени милиони, в момента изграждането на Националната здравно-информационна система е възложено на „Информационно обслужване“, създадените електронни документи се ползват само за COVID-19, а пациентското досие е недостъпно без електронен подпис.
I Нова детска болница
Друго повтарящо се в политическите програми обещание е да бъде построена нова Национална детска болница. ГЕРБ надскачат себе си, като дори обещават да построят и регионални такива. Националната детска болница е намерила място също в програмите на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.
Това, само по себе си, е чудесно и изключително необходимо. Отиващият си екип начело на Министерството на здравеопазването обаче сключи договор за 100 млн. лв. с консорциум около „Главболгарстрой“ за изграждане на такава болница в условията на граждански протести, подписки и обществен натиск.
И до момента не е ясно въз основа на какъв анализ на нуждите на детското здравеопазване е направено заданието за новата болница, а вече не се знае и как ще изглежда тя. 30 млн. лв. са преведени към държавното дружество, управляващо проекта, други 50 млн. лв. са предвидени за тази година, а остатъкът – за следващата. И това са условията, при които следващият екип в здравното министерство ще трябва да работи по този приоритет.
I Кадрите в системата
Въпросът с недостига на медицински кадри, особено в някои специалности също намира място в предизборните ангажименти. В програмата на ГЕРБ четем, че „кадровото стабилизиране на системата“ вече е постигнато и това е довело до „значителен напредък за подобряването на здравето на нацията“.
Това явно не е било забелязано от останалите политически сили, тъй като „Има такъв народ“ обещава „осигуряване на адекватен брой медицински кадри“ чрез „добри условия за кариерно развитие“. “Демократична България“подробно разписва как ще опита да задържи медицинските специалисти в страната, а „Изправи се! Мутри вън!“ поставя акцент върху заплащането на медицинските специалисти и възможностите за специализация на младите лекари.
Всъщност новият управленски екип в здравеопазването – от които и партии да е съставен – е последният, който може да вземе мерки за предотвратяване на здравна катастрофа, породена от недостиг на медицински сестри. По данни на професионалната им асоциация в момента в България работят около половината от нужните сестри, а средната им възраст е 53 години.
Погледнато в перспектива, предизвикателствата пред системата, разбира се, са много повече. България трайно е сред шампионите на ЕС по лоши здравни показатели. Пандемията само оголи този факт и показа, че всяко забавяне, некомпетентност или недобросъветсност в управлението на здравеопазването убива.
Добра новина е появата в предизборните програми на спешната помощ, на психичното здраве, палиативните грижи, долекуването и медицината, базирана на доказателства.
Тревожна, от друга страна, е видимата безидейност какво да се прави с тази толкова скъпа система. На въпросите откъде да идват парите, как да се разплащат медицинските дейности, как тези два процеса да дават най-добър здравен резултат, се дават клиширани отговори, които можем да намерим в много политически програми в годините назад.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Надежда ЦЕКУЛОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
