Решението на българското правителство да затвори временно пазара за над 20 вида стоки с произход от Украйна е безвъзвратно закъсняло. Временна забрана по никакъв начин няма да повлияе на пазара и на цената. България в исторически план никога не е влизала в нова жътвена кампания с такъв преходен запас от стока. Такава волатилност в цената на пшеницата също никога досега не е имало. В момента цената в България е около 400-420 лв. и по никакъв начин не може да покрие производствената себестойност. Това каза Борислав Петков, земеделски производител, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Към момента близо 4 милиона тона пшеница стоят в складовете, а очакваме нови между 5,5 и 6 милиона тона, които ще дойдат от реколта 2023 година.
Слънчогледът е по същия начин – почти цялото произведено количество от реколта 2022 година е налично в складовете. „Ако тази стока остане по складовете, това ще бъде изключително опасно”, подчерта Петков.
Големият запас от зърнени култури предполага големи проблеми в сектора, включително и фалити на земеделски производители. „Тази година ще бъдем свидетели на фалити и прекратяване на дейността на много земеделски производители”, прогнозира събеседникът.
Междуфирмената задлъжнялост и кредитната задлъжнялост на компаниите в този сектор е изключително висока.
Досега не се е случвало такова нещо, никой не е подготвен за такава ситуация и не е ясно къде ще се съхранява тази продукция. Складовете на големите търговци също са пълни, а нямаме износ, но дори и това да се случи – заради капацитета на българските пристанища няма как да изнесем 2-3 милиона тона за по-малко от месец, обясни Петков.
Коментирайки твърдението на последното редовно правителство, че ще закупи 1,5 милиона тона пшеница, събеседникът посочи, че не е бил купен и един килограм.
„Шумът беше голям…Хората, които обявиха това нещо, нямаха представа какво е милион и половина тона, колко място е необходимо за това съхранение и каква логистика трябва, за да можеш да изкупиш 1,5 милиона тона пшеница”, каза Петков.
Той сподели, че още при първите коридори, през които влезе продукция от Украйна, е станало ясно, че това не са транзитни коридори, а типична търговия със стока, която е с нулево мито и такси.
„Нито държавата ни, нито Европейският съюз следяха складовите наличности на земеделските производители и фактът, че те не намаляват и продукцията не може да бъде продадена за сметка на украинската, която влизаше безразборно и се продаваше вътре в ЕС макар идеята за тези транзити коридори беше тя да отива в страните от Третия свят”.
Износът на зърно от Украйна трябва да бъде регулиран и да не остава в ЕС. Няма как да се конкурираме с украинското производство при положение, че в момента то е субсидирано от всички страни – те получиха семена безвъзмездно от определени компании, получават дизелово гориво безвъзмездно, разказа Петков.
С оглед на сегашната ситуация в сектора събеседникът посочи, че има два варианта за справяне с проблемите. Първият вариант е Европейският съюз да компенсира финансово за пропуснатите ползи и загуби, които търпят земеделските производители. „Не говорим само за зърнопроизводството, говорим и за производителите на мед, на яйца и на всички онези стоки, които българското правителство забрани за внос следващия месец и половина”, каза гостът.
Финансовото компенсиране трябва да е адекватно, а то може да е такова тогава, когато българските власти отидат в Брюксел и сложат на масата реалната сметка и аргументите за това. Иначе ще бъдем свидетели на това, което видяхме миналата седмица, когато Европейската комисия обяви помощта, която ще даде за българските земеделски производители в размер на 16 милиона евро. Това е по-малко от един лев на декар, което не кореспондира с реалността, категоричен бе Петков.
Другият вариант е българската държава по най-бързия начин по дипломатически канали да прави директни договорки с определени държави, които са консуматори на пшеница и слънчоглед, за да може част от тази продукция, която е налична в момента, да бъде изнесена и продадена на добра цена.
Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
