В рубриката „Златните“ в ефира на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR ви срещаме с абсолютната европейска шампионка по художествена гимнастика Боряна Калейн.
„За първи път започнах да тренирам художествена гимнастика на 6 години. Случи се по много интересен начин, аз бях много буйно дете, имах много енергия и моята майка беше решила, че трябва да тренирам някакъв спорт, без конкретно да е визирала художествена гимнастика. И така в търсене на спортна зала за своето дете, съвсем случайно попада на моята треньорка и до ден днешен – Марияна Памукова, на която задава въпроса: „Здравейте, само да ви попитам къде мога да запиша дъщеря ми да тренира, знаете ли дали наблизо има зала“. И така започна моят път“, разказа тя.
Признава, че откакто е в залата по художествена гимнастика, не се е занимавала с друг спорт.
„За кратко ходех на балет и 1-2 години на плуване, но усещах, че това не е моето нещо и когато започнах да тренирам художествена гимнастика, от първия момент се влюбих. От първия момент знаех, че това нещо трябва да го правя. Трудното в индивидуалното е, че ти си сам, нямаш на кого да се опреш в трудните моменти. Няма гимнастичка, която да ти подаде ръка във всеки един момент, което пък в ансамбъла го има. Но пък в ансамбъла момичетата зависят една от друга и ако една допусне грешка проваля целия отбор“, сподели още Калейн в ефира на Bulgaria ON AIR.
На нея индивидуалното много повече ѝ харесва.
„Конкуренцията в момента е доста по-голяма. Не си се представям в ансамбъл, харесва ми да съм индивидуална гимнастичка, защото обичам да съм център на вниманието, обичам да знам, че когато застана на килима, всички гледат само и единствено мен. Това много ми харесва. А тази емоция в ансамбъла ще се загуби“, каза българската шампионка пред Мария Константинова.
За нея най-ценният медал е златният от многобоя тази година от Европейското първенство в Азербайджан.
„Преминах през един много, много труден период и емоционално, и физически, от който успях отново да се върна и да продължава да тренирам, а след това и да спечеля този медал. Целият път до достигането на този медал беше наситен с много емоции. Трудно се преминава през тези моменти, защото преди всичко трябваше осъзнаеш откъде е появил проблемът. Това беше един момент за равносметка какво съм постигнала“, добави Калейн.
Бубето лично благодари на всички, които са застанали на нея, включително Илияна Раева.
„Спомням си, че в деня, в който казах, че имам нужда от почивка и трябва да се прибера, веднага се обадих на Раева, а тя ми отговори: „Разбира се, моето момиче, колкото време ти е нужно, заставам зад теб, ще те подкрепя“. Имах нужда да чуя тези думи и да знам, че не съм сама“, каза с насълзени очи Боряна Калейн.
Самата тя не е разочарована от това, че на Олимпиадата завърши на пета позиция, а от самото ѝ представяне.
Не скри, че понякога е изпитала съмнение за таланта си: „Това е най-пагубното за един спортист – когато спре да си вярва, защото тогава нещата не му се получават. Най-важното нещо е да си вярваш.“
Попитана дали има любим уред и съчетание, Калейн отговори: „Любим уред имам, за съжаление вече не играя с него – това е въжето. Беше ми много мъчно, че при жените вече не го използваме. Сега може би донякъде бухалките го заместват, но пак не е същото. Любимо съчетание нямам и не защото не си ги харесвам, а точно обратното – прекалено много си харесвам всички съчетания, които съм играла до момента.“
А на едно от състезанията излиза да играе със счупен крак, при това – без да знае. Амбицията ѝ за Олимпийските игри в Париж е само една – златен медал.
