ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 56, 1991 г.
Под знака на принципа
„РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ“
или за публикацията н в. „7 + 7“ „Защо напуснахме „Страница“ от Жеко Христов и Петър Тонков
Когато един вестник предоставя страниците си за различни мнения и позиции, това е едно. Но когато редакторът на този вестник предварително е започнат с фактите и материалите по спорния въпрос и даде гласност само на едната страна (и то не на правата), това вече е друг въпрос. В такъв случай, струва ми се, най-добре е да се кажат всички факти, а читателите да преценят само кой е крив, кой е прав. Ето защо се налага да бъде внесена още малко яснота по конфликта между дружествата на писателите (използувам термина само като обобщаващ) и между издателската къща „Време“ и екипа на издавания от нея в. „Страница“. ♦ На 17 юли господата Тонков и Христов твърдят, че издателска къща „Време“ е нелегитимна. Не знам какво разбират те под това определение, но истината е друга: с решение номер 2386 от 28 юни т.г. Старозагорският окръжен съд „регистрира във фирмения регистър за държавни и общински фирми … издателска къща „Време“ със седалище Стара Загора, бул. „Славянски“ 59…“ ♦ Не са прецизирани и твърденията на авторите на статията за назначаване, инсинуации, манталитети, спекулации и т.н. Или поне не са конкретизирани и не става ясно за какво точно се говори в статията. Защо се избягват конкретните факти, а се съобщават само обобщенията? Защото фактите не са такива. Решението (а така също и предложението) към издателската къща да бъде вписан и алманах „Хоризонт“ принадлежи на ВрИК на ОбНС и лично на неговия председател г-н Стоян Стоянов. „Началството“ (според термина на Тонков и Христов) на издателската къща трябваше да приеме този факт и да разработи икономическа програма на фирмата, включваща и едно ново издание. Защо тогава господата не атакуват ВрИК или г-н председателя? Ами… „защото срещу ръжен не се рита“. Едно е да критикуваш някакво си „началство“, което при това не ти е на теб началство, друго е да критикуваш изпълкома и председателя на изпълкома. Всички спорни въпроси, така грижливо описани от авторите на статията, бяха обсъждани неведнъж и не на една среща с представители на различните страни, на изпълкома, на някои политически сили, на синдикатите и на експерти. В качеството на такъв експерт на една от срещите присъствува и г-н Матей Бонев, главен редактор на в. „7+ 7“. Там той, както и останалите, се запозна с доста документи: с решението на ВрИК за създаване на фирмата и включването в нея на редакцията на алманаха, с решението на редколегията на „Хоризонт“ и на дружеството на писателите за влизане в издателската къща, с това, че щатен екип на в. „Страница“ няма. Т.е. с документите по спора. На същата тази среща г-н С. Майналовски изготви и предаде на представителя на СДС списък, в който беше посочено кои журналисти от в. „Стара Загора“ членуват или са членували в БСП (БКП), като не бе пропуснал и симпатизантите. (Така че и твърдението, че списъците са измислени – също не отговаря на истината.) Ето какви са фактите. Оставям настрана въпроса дали г-н Тонков и г-н Христов са успели да намерят своето място във формиращата се издателска къща или не. Това наистина е личен въпрос. Но зад него изниква друг проблем: Защо всъщност толкова много се раздухва този въпрос? Кой има интерес от това освен писатели да се карат и журналисти? Кой е решил да приложи още веднъж изпитания през вековете принцип „Разделяй и владей“? Едва ли г-н М. Бонев. Както стана ясно, той е бил запознат с фактите добре. дава място във вестника си на едната страна, отказва под благовиден предтекс на другата. Въпрос на принципи. Но изводът се налага от само себе си. Г-н Бонев просто върши добра услуга другиму. Не зная кому. Но ще да е на онези, които се опитват да наложат отново цензура над средствата за масово осведомяване; на онези, които обвиняват журналистите, че подклаждат социалното напрежение; на онези, които искат да се пише според тяхната мярка; на онези, които се боят от правото на журналистите да пишат за истината такава, каквато е, и за нещата от живота – такива, каквито са; на онези, които се страхуват от журналистите, защото… Та ето какви са фактите. Проблемът е проблем професионален и в голяма степен икономически. Към него се опитаха и се опитват да приложат политически и партийни решения, т.е. един остарял и отречен от времето похват. И спорът беше използуван, за да се приложи принципът на разделянето. Както трябва да се предполага, законният въпрос е кой има полза?
Лъчезар ЛАЗАРОВ
