Приятелите му казват, че е най-разсеяният човек, който обаче никога не пропуска нота. Излиза на сцената още като дете, а малко по-късно се превръща в една от звездите на българския рок. В последствие е част от някои от най-успешните групи и е китарист в записите на едни от най-слушаните албуми в историята на страната.
Заедно с групата „Фондацията“ Иван Лечев участва във вторник вечер в концерта „Големите БГ рок гласове“ на сцената в парка на Военната академия в София. Освен с колегите му от групата Дони, Кирил Маричков, Славчо Николов и Венко Поромански, на сцената ще излязат вокалистите на „Ахат“ – Звездомир Керемидчиев, на „Б.Т.Р.“ – Атанас Пенев, и Славин Славчев. Концертът е част от лятното турне на „Фондацията“.
Иван Лечев е роден на 19 юли 1956 г. в София. Още от малък взема уроци по цигулка от баща си проф. Боян Лечев. По-късно завършва музикалното училище и музикалната академия.
„Двамата ми родители ме научиха, че за да стане човек истински музикант, трябва да се отнася много сериозно към това и да работи много“, казва Лечев.
Голямата крачка напред към популярността си прави в края на 70-те години, когато се присъединява към наскоро формираната група Формация студио „Балкантон“ (ФСБ).
Животът за мен се дели на две – преди и по време на ФСБ, което продължава с пълна сила.
Той е основна част от групата в „златния“ ѝ период през 80-те години. Тогава излизат няколко албума, в които присъстват вечните хитове „След десет години“, „Обичам те дотук“, „Високо“, „Пак ще се прегърнем“, „Не така“, „Опит за летене“.
Групата е активна и до днес като в нея продължават да членуват Лечев, Румен Бояджиев и Константин Цеков.
„Животът за мен се дели на две – преди и по време на ФСБ, което продължава с пълна сила. Самият факт, че почти 40 години нищо не можа да ни раздели е достатъчен. Аз с никого другиго толкова дълго не съм живял“, казва Иван за Бояджиев и Цеков.
В началото на 90-те Лечев за кратко е част от друга популярна група „Стари муцуни“, където свири заедно с Георги Минчев, Петър Гюзелев, Ивайло Крайчовски, а по-късно и с Георги Марков и Владимир Тотев. От онзи период са хитове като „Бира, секс и рокендрол“, „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“.
В края на 90-те участва в записи на албумите на Дони и Момчил, Кирил Маричков и други български изпълнители.
„Той е много особен, най-вече с това, че е един от малкото хора в света, които са фронтмени на група, без да са певци“, казва за него Дони пред бТВ.
През 2013 г. Иван Лечев става част от „Фондацията“, с която вече има зад гърба си десетки концерти и няколко турнета по целия свят. Той е част и от „Обичайните заподозрени“ заедно със Стефан Вълдобрев. Тяхната песен „По-полека“ е една от най-популярните в последните години в България, а в YouTube има над 10 милиона гледания.
Опитвам се да открадна и да спечеля спокойствието, което той има, само че това не се учи.
„Опитвам се да открадна и да спечеля спокойствието, което той има, само че това не се учи. Много гледам да попивам от това неговото спокойствие и умереност“, казва за Лечев Вълдобрев.
„Може да се каже, че донякъде съм късметлия. Попаднал съм в среда да работя и да живея, в която се чувствам много добре и съм заобиколен от много качествени хора“, казва Лечев.
Освен с музикалните си изяви, Лечев е известен и със заемането на публични позиции по различни теми. През 90-те често е сред музикантите, които присъстват на митингите на СДС. Преди месеци беше един от десетките журналисти, творци и общественици, които поискаха оставката на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков заради уронването на престижа на телевизията и нарушаването на нейната безпристрастност.
Иван Лечев има две деца, а през годините сключва четири брака и дори казва, че не се е женил за всяка жена, в която е бил влюбен.
„Най-хубавата музика е тази, която можеш да изсвириш с една китара и с един оркестър.“
