Владимир Путин. Снимка: Bloomberg LP |
Висши американски чиновници се опасяват, че руският президент Владимир Путин иска да нажежи докрай положението в Украйна, разполагайки военни части по границата със страната. Но Путин може и да има точно обратното намерение – вместо гореща инвазия, дълбоко замразен конфликт, пише в анализ европейското издание Politico.
През изминалата седмица външните министри на САЩ и Русия разговаряха в Стокхолм и се видя колко различни са позициите на двамата по казуса. Според държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен напрежението в региона се подклажда от Русия и единствената заплаха за военна агресия идва от Москва. Според Сергей Лавров обаче напрежението идва от плановете за разширяването на НАТО на изток.
Това, за което и двамата се съгласиха, че президентите на двете страни трябва да поговорят директно през следващите дни. На 4 декември от Белия дом официално потвърдиха, че двамата лидери ще разговарят чрез видеовръзка на 7 декември.
Русия отдавна иска да се откаже от т.нар. „Нормандски формат“ на преговорите с Украйна, инспирирани от Франция и Германия. От месеци Путин отказва да присъства на срещите, пренебрегвайки дори личната молба на канцлера Ангела Меркел, която вече се сбогува с поста си. Москва би предпочела директни преговори със САЩ, което ще ѝ върне статута на суперсила, посочва още изданието.
След като разговорът с Джо Байдън беше потвърден добре осведомени руски анализатори коментират, че риска от военна инвазия е намалял съществено за сметка на новите преговори.
Но надеждите на Москва за нов формат на разговорите може и да са напразни.
Антъни Блинкен многократно е коментирал, че най-доброто решение е Русия да се завърне в разговорите във формата, воден досега. Много наблюдатели обаче са убедени, че преговорите са мъртви, защото нито Русия, нито Украйна са съгласни да посрещнат своите задължения.
Самият Байдън вече коментира какво смята да направи – да събере набор от „смислени инициативи, които да затруднят Путин да продължи да прави това, от което хората се притесняват, че може да направи“.
Според анализатори, дори и Вашингтон да влезе в директни преговори с Москва, Джо Байдън има много малко неща, които да предложи и да удовлетвори своя руски колега. САЩ и НАТО вече имат железен ангажимент да подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
САЩ и техните съюзници не признават анексацията на Крим, заради която бяха наложени множество санкции срещу Русия, Те няма да поискат от Украйна да се откаже от Донецк и Луганск, които в момента са окупирани от руски сепаратисти. НАТО няма да позволи и вето на Русия срещу амбициите на Украйна за членство в алианса и ЕС.
„Само Украйна и 30-те члена на НАТО могат да решат дали Украйна е готова за членство в НАТО“, коментира преди дни генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг по време на среща на външните министри от НАТО в Рига. Русия няма право да създава несигурност, опитвайки се да контролира своите съседи, допълни още той.
Но някои членове на НАТО изказват скептицизма си за относно желанието на САЩ да спрат руската инвазия в Украйна. Те виждат сателитните снимки, показващи мобилизацията на руските военни и разполагането на оръжия по границата, но се питат наистина ли Владимир Путин желае да започне война.
В доклади, подготвени за Европейската комисия и представителите на страните в общността, е отбелязано високото ниво на тревога, вдигнато от САЩ, но и заключение, че едва ли Русия ще започне атаки, тъй като няма логистична подкрепа за дълготраен конфликт с Украйна.
В доклада е записано още, че според Вашингтон Путин в момента не блъфира и има сериозен риск за инвазия в Украйна. Но без логистична подкрепа ще са нужни поне 1-2 месеца за мобилизация на руската армия за инвазия и затова и не се очаква подобно развитие на нещата.
Много по-вероятно е руският президент да използва струпване на войските по границата с Украйна, за да изкаже своето недоволство от засилването на връзките на Украйна със САЩ, Великобритания и НАТО, както и покупката на въоръжение, включително и турски дрон, използван наскоро за обстрел на позиции на сепаратистите.
В Украйна няма бази на НАТО, но съюзниците са изградили тесни контакти, провеждат се военни обучения и продават оръжейни системи.
Неофициалният доклад все пак не изключва възможността Русия да се готви за бърз военен конфликт по подобие с войната в Грузия през 2008 година. Тогава Москва използва като предтекст сблъсъци между грузинската армия и сепаратасти, коментирайки че това е провокация на Тбилиси. Сега Путин може да реши да използва като мотив на военен конфликт военното оборудване, разположено в близост до руските сепаратисти в Донецк и Луганск.
Антъни Блинкен също осъзнава този риск и призова и Украйна към сдържаност и да не предприема провокации.
Владимир Путин отдавна настоява, че руснаците и украинците са един народ, включително и в статия от миналия юли, озаглавена „За историческото единство на руснаци и украинци“. Но дори и да са смятали така, след анексирането на Крим и годините на конфликт в Донбас, голяма част от украинците презират Русия и нейния лидер. Днес мнозинството украинци подкрепят пътя, който ще ги отведе до членство в НАТО и ЕС.
САЩ вече се отметна от едно обещание към Русия – НАТО да не бъде разширяван с членове „на изток от Берлин“. Затова и сега според анализатори единствената гаранция на Москва, че Украйна ще остане извън алианса е дълбоко замразен конфликт по подобие на Приднестровието в Молдова или в Южна Осетия и Абхазия. По този начин ще направи присъединяването на страна, притисната от такъв конфликт нежелано от другите членове на НАТО.
Всъщност и в момента някои европейски членове на алианса са против приемането на Киев именно с мотива да не бъде сметнато за провокация срещу Русия.
