ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
***
Изтръгваха те, Господи, от мене,
докато нищо, нищо не остана.
Не знаеше детето как да стене,
та не усетих тази страшна рана.
Сега светът не е така огромен.
Вторачил се във битата си карта,
прехвърлям в здрача спомен подир спомен
и шета във гърдите ми инфаркта.
И сетил се за тебе от неволя,
потрепват изморените ми пръсти.
Но аз не зная как да се помоля,
дори не зная как да се прекръстя.
Макар че нощи спускат се студени,
прозореца отворен съм оставил –
прости, смили се, Господи, над мене,
прости греха ми, че те бях забравил…
Из „Птици в нощта“: Щилияна Драгнева за „Енигмата на времето“ на Иванка Денева
***
Далечен, тъжен вой на куче
дълбае есенната вечер.
Какво ли има да се случи?
Какво през мен не мина вече?
Потракват колела в полето –
отнася грижите си влакът.
Изминала надлъж небето,
една звезда потъна в мрака…
ВЕЛИКДЕН
На ореха край ствола на чухал сянка плаче.
Жълтее вече в двора първото глухарче.
Връхлита топъл вятър – априлски ден изгрява
и откъм нивята долита птича врява.
По хълма още броди нощната магия
и в хороводи странни дърветата се вият.
Без шум едни преплитат безлистните си клони,
а другите люлеят разцъфнали корони.
Вървя, а покрай мене рояк от цвят лудува
и на потока стенещ с пяната отплува.
Нагоре, все нагоре пътеката извива
и пътят се отваря сред трева звънлива.
На билото ще седна – да чакам тук лъчите
и първи да погледна на Бога във очите…
