ЗАРАТА публикува първия текст от втората част на една книга, събрала в себе си красивите истории, описани през годините от Големия старозагорски журналист Матей Бонев. Запознахме нашите читатели с някои от най-интересните интервюта, в първата част на книгата под заглавие „40 лица от града на липите“. Втората ще се казва „Извън регулацията“, кръстена на едноименния разказ за едно младо семейство, чиято любов, като в холивудски сценарий разцъфва като диво цвете в полето край Павел баня. Тук на ул. „Извън регулацията“1 двамата живеят няколко години и отглеждат двете си дечица в своя „космически кораб“ далеч от удобствата, но и от язвите на цивилизацията.
[ad id=“225664″]
Живот извън регулацията
„Извън регулацията” № 1 – това е адресът на един необикновен дом в полето край Павел баня. Вече четвърта години в този купол под звездите, далеч от хората и хорските страсти, живеят Свилена и Никола. Тук са и двете им деца – Алек, на две години и 4 месеца и Ян – на 7 месеца. „Ние не сме някакви смахнати езотерици. Ние сме най-нормални млади хора, които искат да живеят в малко по-чист и малко no-красив свят”, пояснява съзнателния избор на това
отшелничество Никола. Свилена пък е сигурна, че мечтата на много техни връстници е да живеят като тях сред природата. Но просто не им стигат кураж и вяра да скъсат веригите на лъжовното си битие. Както те са го направили преди 4 години. За своите малко над 30 години всеки от тях е имал своята биография, която без колебание зачерква.
[ad id=“263680″]
..
СВИЛЕНА
Коренът на Свилена е от Добрич, но от 13-14 години жи веела в София. Още като ученичка започва работа в Нова телевизия, когато тя прохожда като една от софийските кабеларки. Вземат я като момиче за всичко при организато рите, но постепенно влиза и в творческите екипи. Изве стно време е и едно от „момичетата на късмета” от популярното тогава шоу „Невада”. Стига върха за млад журна лист още преди да навърши 20 години – водеща в сутреш ния блок. Паралелно се снима често й като фотомодел за различни реклами. При един рекламен тур в чужбина се за познава с първия си съпруг Андреас – немски режисьор, кой то по това време продължавал да учи в САЩ. „Не знам дали човек може да направи истинския си избор на 20, но сигурно съм била влюбена, щом заминах без колебание с него от въд океана”, опитва се да обясни първата си сериозна кра чка в живота Свилена. Заселват се в Меката на киното – Лос Анжелис. Първата им квартира била в сърцето на са мия Холивуд. Съпругът й, лудо амбициран да се наложи в го лямото кино, се впуска след голямата си мечта. Свилена е потисната, не знае езика, няма и неговия хъс и амбиция. За щастие, забременява и ражда първия им син Саймън. По край грижите за него се изтъркулват няколко години, но тя все повече усеща, че нейното място не е в Ел Ей. „Аме риканската мечта – да успееш на всяка цена, никога не ми е била фикс-идея”, признава чистосърдечно тя. Въпреки то- ва om cкyкa и за да угоди на напористия си съпруг, започва отново да снима реклами. Записва и актьорски курсове и като всички, наредени на опашка да ги забележат, започва да чака от кастинг на кастинг. Така влиза в света на бляс кавото кино, макар и в трета класа по нейните думи. Вед нъж я ангажирали за тв шоу, където била на живо гримира на от самата Хайди Клум. Друг път пък я взели за дублажа на „Терминал”, в който главната роля играел Том Ханкс. За почва да се снима и в късометражни ленти, поверяват й малки ролички и в нискобюджетни филми. В един от тях дори й дали една от главните роли – на египетска царица. Между временно Свилена ражда и второто си дете – дъщеричка та Нора. Отново се затваря вкъщи, а надеждата й, че ско ро ще се завърнат в Европа със съпруга си, както са си обе щавали навремето, все повече изтлява. Последната й година в САЩ е била истински кошмар по нейното признание. „Къ дето и да отидехме, разговорите бяха отегчително едни и същи – за пари, за коли, за имоти, кой какво ще направи и как ще спечели още, това направо ме влудяваше”, припомня си този отвъдокеански ад нашенката. Напразно търси от душник в будистки ашрами, в йога-практики и сбирки на кришнарите. И точно тогава идва спасителната вакан ция с децата в България и съдбовната й среща с Никола.
[ad id=“255238″]
НИКОЛА
Никола е издънка от прочутия рода на Братя Миладинови. Негови ят пра-прадядо Георги е един от другите трима братя на възрожденските просветители Димитър и Константин Миладинови. Завършва престижна софийска гимназия, а след това учи и маркетинг в Датския колеж в столицата. Избутва го някак си, но дори не отива да си вземе диплома та. Започва с нестандартен бизнес-търговия с плочи за DJ и японски комикси. Бунтът си срещу потребителското общество излива и в две книги. Първата – „Закуска за корморани”, издава още като студент. Втората – „Магьосни кът на щастието”, излиза преди няколко години. „В София не можех да си позволя да гледам и един кон, щеше да ми струва 700 лв. на месец. Затова реших да дойда тук, край Павел баня, където гледам 9 коня за 700 лева на година”, по сочва своя прагматичен избор Никола. И признава, че не мо жел да си представи бъдещето си сред смрадливи и шумни дискотеки в безсмислени спорове „Кой е no-no-най…”. Раз бира се, не стъпва на празно място, а върху наследените 30-ина дка земи край Павел баня. Успява да продаде изгодно 3-4 от разпарчетосаните ниви на дядо си и с усета на бъ дещ фермер си купува нови 70 дка на едно място. Оставил край курортното градче само 2-3 дка за бъдещия кръгъл дворец и зачакал своята принцеса. И тя се появила като в приказките през лятото на 2007-ма в култовия къмпинг „Смокиня” край Созопол.
[ad id=“263680″]
..
СВИЛЕНА И НИКОЛА
„Една сутрин отворих един вестник, зачетох някакъв произволен текст и разбрах, че днес ще срещна жената на моя живот”, връща щастливия миг Никола. Като поклон ник на божествения разум, който, според него, направлява всяко наше действие, той е убеден, че ако човек постави ясно и твърдо някакъв въпрос в главата си, тутакси може да намери отговора. Както станало с него. Вечерта на ня какво парти край брега той наистина видял своята Мадо на. Свилена била с двете си деца, но излъчването й било толкова силно, че той само си казал: „Господи, това е Тя…”. „Хора, които са се търсили дълго време, се познават от раз”, казва пък Свилена, убедена, че тяхната среща тогава наистина е била нагласена от Бог. След паметното лято тя се връща с децата отново в САЩ, но цялото й същест во остава при Колето в България. В ерата на информаци онните технологии не е трудно да бъдеш близко до люби мия човек и отвъд океана. Двамата с месеци не се отделят от компютрите, за да си говорят по скайпа и да си чатят по цял ден. Греховната им любов обаче бързо става досто яние на всички, а и Свилена няма никакво намерение да крие. Не само си признава, но за ужас на всички обявява, че не става дума за летен флирт, а за нещо твърде сериозно и дълбоко. Мъжът й, майка й, приятелите им се втурват да спасяват брака им с всякакви средства – от семейната те рапия при психолози до открити заплахи към Никола от ви да на „Остави момичето на мира!”. В един момент и двама та като че ли са били готови да се предадат. Затварят се в себе си и повече от половин година не се чуват. До онази вечер, когато в Ел Ей в дома на Свилена гостуват двама българи, поклонници на екстремните спортове. Оказва се, че те познават добре нейния уж изтрит в съзнанието й Ко льо. „Още като чух името му, сякаш нещо вътре в мен се взриви”, припомня си с вълнение и сега Свилена. Станала и без много да му мисли изтърсила като малко дете „страшната” истина пред всички: „Аз този човек го обичам и ще се оженя за него…”. Оттук-нататък нищо не можело да спре тази невъзможна любов.
На следващото лято Свилена отново поела за България с двете си деца и твърдото намерение повече никога да не се връща отвъд океана. Преживяла истинска драма, но е била принудена да отстъпи и връща сина си и дъщеря си в САЩ. „Те са американски граждани, а и при баща им щеше да е по-добре за тях”, мотивира най-трудното си решение като майка тя. Вярва, че след време те няма да я съдят, за дето е послушала зова на сърцето си. А и поне засега Саймън и Нора не й липсват. Тази година цяло лято са им били на гости в България. И били във възторг от техния приказен дом сред полето.
Идеята за no-нестандартна къща била на двамата още като се запознали. Свилена и Никола си я представяли ка то кръгъл дворец. Но признават, че първоначално поръчали геодезическия купол за конюшня. Още първата зима обаче, преди да са изолирали здраво полусферата с гипсокартон и вата, харесали уюта на тази съвре менна юрта от дърво и стъкло и си я заплю ли за свой дом. „Започна да го строи наш при ятел, но не удържа на думата си и трябваше да го довършваме с различни „майстори”, кои то на моменти ми идеше направо да претрепя”, припомня си с усмивка перипетиите Свилена. Се га не могат да се нарадват на своя дворец. Цялата му площ е 105 кв. метра. Огромна дневна, две спал ни, практически още две на втория етаж, санитарни помещения, двор до безкрая. До върха на купола са цели 7 метра, но едно кюмбе с дърва го правел като ба ня за минути. „Топлият въздух не се задържа като при стандартната стая горе, а обикаля сферата”, пояснява чудото Никола. Слънцето пък огрява цял ден този сякаш кацнал за малко на поляната космически кораб.
[ad id=“218548″]
..
С пулса на природата е всичко останало, което заобика ля семейството. Върху 25 дка отглеждат екологично чис та спелта, от рода на древното жито лимец. Вече втора година изкарват по 100-тина кг от декар. Мелят го и си ме сят вкусен пълнозърнест хляб. Остава им жито дори и за продаване. Край реката пък имат собствена зеленчукова градина. Тук Свилена освен домати, чушки, краставици, лук, зеле и въобще за каквото нашенско се сетите, от глежда и редки зеленчуци. Като китайското зеле покшой и особено ценния кейл. Оказало се, че сок от този чуждозе мен зеленчук лекува рак и сега на нейната безценна до ставка разчитала болна приятелка от София. „Не е кой знае колко трудно, в Интернет можеш да намериш всякак ви полезни съвети как да се отглеждат екозеленчуци, на ня колко пъти бях и на семинари по пермакултура в Шипка”, казва скромно Свилена. Но е готова да признае, че това си е къртовски труд. От ранна пролет до късна есен. Но пък си струва. Децата са здрави и калени. Ходят из къщи постоянно голи, както ги е родила. И почти не боледуват. Ако не прихванат вируси от някое сополиво гостенче. „Ще кърмя Ян до 1 година, както го правех и с другите си три деца”, пояснява без притеснение бившето холивудско мо миче, докато голямото вече бебе лакомо започва да бозае. Родила ги е естествено, храни ги естествено. И смята за анормална всяка жена, която се подлага на операция, за да роди. Или пък взема лекарства, за да спре кърмата си и да запази фигурата си на модел.
„Няма по-голямо удоволствие от това да живееш в ес тествената матрица, която Господ е създал. Всеки божи ден да виждаш от прозореца си изгрева и залеза. Да слу шаш песента на птиците и ромона на дъжда”, обобщава философът в семейството Никола. И без колебание посоч ва следващата им крачка извън регулацията. Описал я в ед на от книгите си, сякаш вече я е преживявал. „От малък знам, че един ден преди да започна да използвам отново памперси, ще догоня с яхтата си някой ураган в Мексиканския залив. Например, Ел Ниньо. И просто ще пусна някоя 50-метрова вълна без право на втори опит…”.
[ad id=“255238″]
От първо лице
Свилена и Никола:
По-велика от любовта е може би
само любовта в третото измерение
Как разбра, че той/тя е човекът, с когото искаш да остарееш?
Свилена: Почувствах го с всяка своя фибра още от пър вата ни среща на морето. И всичко, което сме искали и пра вили заедно след това – децата, този кръгъл дворец, гради ната, фермата, се получаваше някак лесно, сякаш направ лявано от неземна сила.
Никола: Божественият разум, който е във всеки от нас, ми подсказа деня, в който ще я срещна и ще разпозная. Още като я видях на онова вечерно парти на „Смокиня” си казах: „Господи, това е Тя…”.
-Има ли нещо по-велико от любовта?
Свилена: Не, всичко на този свят е любов, само любов!
Никола: Може би само възможността да изживееш това велико чувство в третото измерение – в друго време и про странство.
-Всеки ли може да скъса оковите на традиционното си битие и да заживее сред природата?
Свилена: Това може да се постигне само с една перфект но чиста мисъл и ако изгониш от себе си оня глас, който ти нашепва предателски „Трябва!, Трябва!, Трябва!…”.
Никола: Не могат да го направят само онези, които не си вярват. Аз го направих, защото вярвах. Преди да се за селим тук, имах само едно БМВ-комби, модел 1990 г., в което спях край реката, докато оправях наследствените земи.
[ad id=“218001″]
..
-Кои са най-големите врагове на този начин на жи вот?
Свилена: Най-големите ни противници са производите лите, които правят пари на гърба на хората, като им про дават ерзац-продукти.
Никола: Самите ние. Аз не вярвам, че има някаква световна конспирация, която ни обрича на изчезване. Ако все ки от нас издигне в култ собственото си съзнание и го раз вива – от това къде да си хвърля боклука до избора какво да работи и с кого да живее, без да лъже себе си и другите, ние ще бъдем спасени.
-Какво искате да завещаете на децата си?
Свилена: Любовта към природата. Ако сме посели едно малко зрънце обич към всичко, което ни заобикаля тук – слънцето, полето, гората, животните, значи сме изпълни ли мисията си като родители.
Никола: Искам покрай нас да са разбрали, че човек трябва да слуша само вътрешния си глас. Да взема най-важните ре шения в живота си не по някакъв бизнес-план или стати стически „верни” матрици, а по зова на сърцето. Да проу меят, че няма по-голямо щастие от това да живееш в ис тинската матрица, която Господ е създал.
-Как се виждате след 10-15 години?
Никола: Аз знам посоката отсега. В момента, в който де цата поемат грижата за това имение, ние поемаме към другата ни голяма мечта – пътешествие в океана с ветро ходна яхта.
Свилена: Всъщност времето няма значение. Може и на истина да го направим това околосветско пътешествие, което всяко лято сънуваме. Макар че го плануваме за по-накрая.
2012 г.
Р.С. След няколко трудни години, Свилена и Никола са били принудени да напуснат своя „космически“ кораб край Павел баня. Те обаче не са изоставили своята мечта да живеят с децата си сред природата, далеч от градската суета и язвите на цивилизацията. Благодарение на свои приятели и на добри хора те успяват отново да си стъпят на краката. Семейството се е увеличило с още едно дете и в момента обитава имение на щедър-българин-емигрант край язовир „Искър“.
ТУК прочетете още истории за видни старозагорци, описани с майсторското перо на Матей Бонев.
