Един внезапен срив на въглищната енергетика в Източно-Маришкия басейн би предизвикал проблем с непредвидими последствия за България, както в социален план, така и от гледна точка на енергийната сигурност на страната и региона.
„Прилагането на емисионните нива, свързани с предложените най -добри налични техники, засяга най-големия съществуващ национален енергиен ресурс – Източно – Маришкия басейн на лигнитни въглища, от който България добива 45% от произвежданата в страната електроенергия“, се казва в позицията.
Българските членове на Европейския парламент разпространиха обща позиция, в която изразяват своята загриженост относно заключенията на разглеждания в момента референтен документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, който предстои да бъде приет в края на месец април. Те считат, че документа не отчита в пълна степен спецификата на българските местни лигнитни въглища с високо съдържание на сяра, ниска калоричност и високо пепелно съдържание.
Сероочистващите инсталации в България са изградени в периода 2002-2009 г. и те вече са достигнали заложения технологичен капацитет за степен на десулфуризация от 96%, с което са постигнати изискванията на определена директива. Това е максимумът, който съществуващите инсталации могат да постигнат от конструктивна гледна точка.
Евродепутатите акцентират върху въглищните централи в района на „Мини Марица-изток“, които дават работа на 33 000 миньори, които се притесняват да не загубят работата си. Към тази цифра се прибавят и 120 000 работни места от свързаните с централите и мините съпътстващи дейности. Те смятат, че един внезапен срив на въглищната енергетика би предизвикал проблем с непредвидими последствия за България, както в социален план, така и от гледна точка на енергийната сигурност на страната и региона.
