„България се е запътила към дългова пропаст. Конят тича към реката с бясна сила.“ Това каза пред БНР икономистът и финансов консултант Кузман Илиев.
Дългът започва да се натрупва с една скорост, която е доста притеснителна, заяви икономистът. Според него „няма реформаторски импулс – някой да каже: не, спрете, започваме да чистим“.
До края на годината страната ни трябва да изтегли 8 милиарда от вътрешен и външен пазар при много високи, неблагоприятни лихви, уточни той. „Ако не успее го направи, ще има ликвиден проблем. Държавата няма да има кеш, с който да си извършва функциите в точното време.“
Илиев смята, че бюджетът ще бъде изпълнен, както е заложен, с целия му дефицит и „всичко ще бъде изхарчено до стотинка“.
„Въпросът е какво правят следващите, които идват. Дали ще се хлъзнат по тази много добре намазана финансова пързалка, която води само към пропаст,“ каза той.
Дълговата спирала ще ни се представя като нещо много правилно, което ще намали неравенствата и ще помогне в кризата, допълни той.
Илиев нарече увеличението на данъците „възможно най-голямата глупост, която в момента може да се направи“, защото „това ще бъде последният пирон в ковчега“ и държавата трябва да остави предприемачите да дишат.
„За последните 20 години имахме убеждение, че сме си научили урока от фалитите на България – че трябва да сме финансово благоразумни. Аз видях като упрек от финансовия министър, че сме забравили този урок“, коментира Кузман Илиев след вчерашните изявления на служебния министър на финансите Росица Велкова, която предупреди, че догодина дефицитът може да надхвърли 11 млрд. лева.
Относно критиките, които получава Велкова като доскорошен заместник-министър, Илиев отбеляза, че „Асен Василев не слуша никого“ и определи въпроса му къде са отишли парите като „чиста демагогия“ и „елементарна аритметика за първокласници“.
От тези 11 300 000 000 – „5 милиарда отиват за обещанията, социалните, новите, 4 милиарда за пенсии, нови, имаме с милиард и половина увеличаване на заплатите в публичния сектор“, обясни Кузман Илиев. „Това означава, че буквално има една шведска маса, от която всеки може да си вземе нещо повече, което поиска.“
„Плащаме пенсии през данъци, обръщаме с хастара наобратно пенсионния модел“, посочи още анализаторът. По думите му е налице „неустойчиво, небалансирано и много политически движено харчене, което във времето означава само много повече дълг“.
„България ще се озове в една много проста ситуация – да се чуди тези огромни дефицити как да ги топи – дали през вдигане на данъците, което е най-вероятният сценарий и най-вредният, дали с повече дълг, което също замита проблемите под килима, и най-малко вероятното е да се преструктурират разходи и да се реже, но никой няма да го направи политически“, подчерта икономистът.
