ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 66, 1990 г.
ИМАМЕ ЛИ АЛТЕРНАТИВА?
Има ли България в най-новата си история зрели политици, които да не се блазнят от властта, от големия „кокал”, което е главна цел на сегашните боричкания между представителите на различните партии и движения в страната, а и вън от нея? Истинските политици при сегашното тревожно състояние на държавата, трябва да са хора с много високи нравствено-морални устои и принципи, да поставят интересите на страната над собствените си интереси. Такива водачи са нужни днес на България. Но колко са те, ако ги има?! Апетити за власт има и те са в обратна пропорция на възможностите на някои от тях.
Безспорно сега е нужна консолидация на всички политически сили за преодоляване на тежката криза. А такава възможност не се очертава сега и в близката перспектива според изявленията на представителите на опозиционния блок. Те не го крият. Опасенията им, че компартията (сега БСП), която спечели изборите за Велико народно събрание, не се променя; че не е разградена тоталитарната система и затова не желаят да влизат в коалиционно правителство, са толкова основателни, колкото и съмненията на БСП от поведението на сегашната организирана опозиция за реваншизъм и възраждане на тоталитарната власт под булото на демокрацията.
На съвременните политици трябва да им е добре известно и ясно, че политика не се прави с измами, насилие и задкулисни игри. Практиката и животът потвърждават това.
Едва ли има средно интелигентен гражданин, който да не е схванал, че сегашният хаос в държавата е не само резултат на своеволията и некадърността, които допусна през дългото си, почти полувековно, управление компартията със своя апарат. Хаосът се доразвихри и придоби сегашните уродливи форми и в резултат на своеволията на демократичните сили, които действаха и продължават да действат разрушително във всички посоки на нашия живот. За съжаление упадъкът на страната по време на комунистическото управление не е само заслуга на номенклатурчиците на всички етажи на властта. Те бяха рожба на самия строй, но не бива да се подминава пряката и косвена намеса във вътрешните работи на страната от висшите партийни и държавни ръководства на комунистическия режим в СССР, който също в момента се разпада.
Всеки здравомислещ човек сега с удовлетворение наблюдава разпадането на тоталитарното комунистическо управление. Силите, които са двигател в този труден процес, заслужават всенародно признание, но само когато действуват от името на обществото и в негова полза. И в никакъв случай от позицията на диктата в полза на други външни сили. А дали е така? Българският читател е достатъчно политически грамотен и сам да бъде съдник.
За изграждането на един политик са нужни определени условия: традиция, възпитание, независимост (вътрешна и външна). С тези принципни изисквания явно недостатъчно разполагаме. Точно това е може би и причината ние да не сме имали и да нямаме сега, а и в бъдеще свой независим облик и съществуване. Такова съществуване, каквото имат независимите малки държави като Австрия, Швейцария, Гърция и др. В крайна сметка, независимо кой ще управлява в бъдеще България, трябва да се ръководи от принципа, че той е слуга на своя народ, а не народът негов слуга.
Ползотворна работа от Великото народно събрание с трепет и вълнение очаква всеки български гражданин. Ще успее ли парламентът да намери ключа към решаването на проблемите? Кога ще стане това? На каква цена ще стане?
Първите крачки на прохождащата демократична парламентарна практика показват, че пътят ще бъде трънлив.
Ако пък сегашните народни представители, въпреки различните интереси, които имат партиите (и по-скоро тези, които представляват партиите и парламента), намерят сили и обуздаят страстите си, работата в парламента ще тръгне. В ръководните държавни и правителствени органи трябва да бъдат избрани хора с голяма култура, опит и главно специалисти, за да бъдат полезни на държавата и на себе си. Сега вече не е нужно за президент, председател на парламента, на правителството и другите централни органи да се избират хора, желаещи само да заемат тези постове. Считам например, че не бе избран най-подходящият за председател на Великото народно събрание. Пренебрегвайки едно от главните изисквания за качествата, които следва да има председателят на парламента, заменяйки го с удобствата на спечелилата мнозинство в изборите парламентарна група, се минира една спокойна, чисто професионална дейност на парламента.
Представителите на различни партии народни представители представляват не само техните интереси, но и интересите на избирателите, на нацията, които са по-висши от тези на партиите. При изборите на ръководните органи на Великото народно събрание нашите избраници трябва да се ръководят не от дребните партийни страсти, а в името на измъчена и изстрадала България да изберат най-достойните, умните, знаещите и можещите специалисти. Това още повече се налага от обстоятелството, че сега опозицията е достатъчно силна. И това е достатъчна гаранция да не се изроди властта или управлението в нов тоталитаризъм, който преживяхме и продължаваме да понасяме последиците от него.
В противен случай сегашните народни представители няма да изпълнят поръката, надеждите на своите избраници, и с нищо няма да помогнат на страната да излезе от сегашното кризисно състояние.
С. ТРЕНЕВ
Стара Загора
