Интензивни технологии, а… ниска продуктивност

заразния нодуларен дерматит

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 60, 1990 г.
Специалистът коментира
ИНТЕНЗИВНИ ТЕХНОЛОГИИ, А… НИСКА ПРОДУКТИВНОСТ
Интензивна промишлена технология – достатъчно е да го чуем, за да си представим модерен сградов фонд, пълна механизация на процесите, а когато се отнася за животновъдството, трябва да добавим и достатъчно и добър фураж, животни с висок генетичен потенциал…
И в България съществуват такива технологии, а
В МАГАЗИНИТЕ МЛЯКО НЯМА.
Може би е необходимо още нещо?
Отглеждането на крави за мляко става основно по два начина – вързано и свободно. И при двата животните са принудени да живеят в необичайна за тях среда, липсват им благотворните фактори на природата. Това променя и техните реакции. Проучванията в различни страни – Франция, Холандия, Германия и др., показват, че вързаното отглеждане може да намери приложение в бъдеще само в относително малки ферми. У нас шансът им е може би само в частния бизнес. Икономисти от САЩ сочат, че разходите за строителство и труд са с 46 на сто по-високи при вързано, отколкото при свободно отглеждане. В условията на съвременното млечно говедовъдство все по-голямо разпространение придобива свободното отглеждане. Тук важна единица е групата от животни, в която възникват взаимоотношения. Тяхното познаване е толкова важно за здравето и продуктивността на животните, колкото е важно познаването на взаимоотношенията в един трудов колектив за хода на производствения процес. Как се формира групата? Изискванията са много, критериите са различни, но най-важни са два – физиологичното състояние и продуктивността на животните. Животинското съобщество обаче не е конгломерат от индивиди, а цялостна единица. Тя е резултат от стремежа за запазване на равновесието в природата. В нея, от една страна, е стремежът на животните да живеят заедно, а от друга – стремежът за отделяне, породен от антагонизма на отделните индивиди при хранене, при размножаване, при заемане на по-добро място за почивка и т.н.
Във всяка новообразувана група между отделните индивиди възникват конфликти, които понякога завършват с
ОЖЕСТОЧЕНА БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ.
Успокоение настъпва тогава, когато се изгради стабилен йерархичен ред, при който всяко животно води своя начин на съществуване в съответствие с мястото (ранга), което заема. Това означава един индивид доброволно да отстъпва и да се „съобразява” с желанието на друг, за да се избягват конфликтите. Изграждането на йерархичната структура става сравнително бързо – в рамките на един час взаимоотношенията са напълно изяснени, като в по-голямата си част (60-70 на сто) от случаите йерархията се установява без борба, а понякога без дори да се отбележи какъвто и да е агресивен акт. Един път установена, йерархията се поддържа от позата (стойката) на животните или от спонтанното отстъпление на животните от по-долния ред на йерархията.
За доминантните животни са присъщи следните поведенчески реакции: продължително и спокойно хранене, по-продължително лежане, продължително преживяване в легнало положение, честа смяна на местата за хранене, избиране на най-удобно място за лежане, заплашващо останалите животни поведение.
Важно условие за поддържане на спокойствието е броят на кравите в групата. Когато дадена група е по-малочислена, те по-бързо се опознават, запомнят се, създават йерархичен ред и се успокояват.
Много пъти със своите недобре обмислени действия – например честа промяна в състава на групата, човекът създава
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА КОНФЛИКТИ.
При наложително въвеждане на животни в една група трябва да се избере най-подходящият момент. То трябва да се прави след хранене през вечерните часове, за да имат възможност животните при по-спокойна обстановка да се адаптират към новите условия. Най-добре е въвеждането на нови животни да се извърши в празно помещение, когато групата не е в него.
Една от вродените форми на поведение при говедата е поддържането на индивидуална дистанция. От икономическа гледна точка е желателно да се отглеждат повече животни на по-малка площ. Ако не се вземат предвид изискванията на животните по отношение на индивидуалната дистанция, се създават условия за възникване на безпокойство в групата, конфликти, нарушаване на „социалното равновесие” и в крайна сметка – влошаване на здравословното състояние и понижаване продуктивността на животните. Когато кравите не могат да поддържат необходимата им индивидуална дистанция, то тези от тях, които заемат ниски рангови места, често са принудени да са в непосредствен телесен контакт с доминиращите животни, което води до хроничен срес.
Може би разковничето на успеха при въвеждане на нови промишлени технологии на отглеждане е познаването на биологичните изисквания и адаптивните възможности на животните, за да се създадат оптимални условия за поддържане на добро здравословно състояние и висока продуктивност.
Проф. д-р, н.с. Атанас ТОСЕВ
Ст. ас., к.с.н. Иван ВЪРЛЯКОВ