В Испания почти няма антиваксъри, а доверието в медицината е по традиция високо. Затова сега страната очевидно вече е постигнала стаден имунитет срещу коронавируса. Какво направи Испания по-добре от другите държави?
Испания започна да ваксинира населението си на 27 декември миналата година. Три седмици преди това правителството в Мадрид представи своята стратегия за имунизационната кампания. И там решиха с предимство да ваксинират рисковите групи – възрастните хора, работещите в старческите домове и в интензивните отделения. След това идваше редът на съответната възрастова група, а през лятото ваксинирането вече беше достъпно за всички, пише Дойче веле.
„Златен медал“
Правителството си беше поставило за цел до края на лятото да бъдат ваксинирани 70 процента от населението на страната – макар да имаше и непредвидени обстоятелства като например проблеми с доставката на ваксини и временно спиране на ваксинирането с AstraZeneca заради риска от тромбози. Въпреки това като цяло ваксинационната кампания протече много добре.
През август премиерът Педро Санчес обяви, че Испания е заслужила златния медал за ваксиниране, тъй като процентът на ваксинираните тогава беше най-висок сред петдесетте държави с най-многобройно население в света. Днес делът на ваксинираните в Испания достига цели 90 процента, ако изключим децата до 12-годишна възраст. Гладко и без никакви излишни дебати протича и поставянето на бустерните дози ваксина.
На какво се дължи испанският успех
В Испания няма почти никакъв скептицизъм относно ваксините, нито пък антиваксърска общност. На една от малкото демонстрации във връзка с ваксинациите се събраха едва около 250 човека. Хората възприемат ваксинирането като достижение, особено след горчивия им опит с детския паралич през 1960-те години, победен именно с помощта на имунизации. След диктатурата на Франко обществената здравна система на страната беше модернизирана, с което испанците продължават да се гордеят и до днес, макар напоследък тя да пострада от икономиите покрай последната еврокриза.
В Испания на ваксините винаги се е гледало като на решителното оръжие срещу Ковид-пандемията. А и след претоварването на интензивните отделения по време на първата вълна, високата смъртност и продължителния пълен локдаун хората жадуваха да получат такова силно оръжие срещу коронавируса.
Стриктна организация
Към това трябва да добавим и много добрата организация на имунизационната кампания. Часовете за ваксиниране бяха раздавани централно – никой не трябваше да се грижи сам за това. Потвържденията се получаваха по телефона и чрез есемес. Експертите бяха единодушни, че това е отлична стратегия.
Когато през лятото отпадна нуждата от часове за ваксиниране, много млади хора веднага отидоха да се ваксинират. И за това си има логично обяснение: много по-близкият контакт в семейството, както и фактът, че младите хора в Испания често остават по-дълго да живеят заедно с родителите си. Именно осъзнаването на тази тяхна отговорност към родителите им е накарало много от по-младите да се ваксинират възможно най-бързо, твърдят социолозите.
Стадният имунитет е вече факт?
Само 6 процента от испанците отказват да си поставят ваксина, като е ясно, че сред тях има и хора, които по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани. Затова и в момента почти вече не се поставя първа доза от ваксините срещу Ковид-19. Наскоро в специализираното списание „The Lancet“ излезе публикация, в която експерти изразяват предположението, че Испания вероятно вече е постигнала стаден имунитет, който сега трябва да бъде затвърден с бустерно ваксиниране.
Лакмусът за това ще бъде предстоящата зима, когато животът и на испанците обикновено се пренася в закрити помещения. А особено показателни ще бъдат дните след продължителните празници от Бъдни вечер до Богоявление, когато по традиция се събира цялото семейство.
