Сградата на Фед. Снимка: Bloomberg LP |
Само преди три месеца банкерите от Федералния резерв на САЩ бяха доста спокойни. На заседанието си през септември те заявиха, че ускоряването на инфлацията е само „временно“. Нямало причина да се задушава притокът на евтини пари, които Федералният резерв, както и Европейската централна банка (ЕЦБ), използват, за да се борят с последиците от пандемията от март миналата година. На последното заседание тази сряда обаче тонът им звучеше съвсем различно. Терминът „временно“ вече не се споменава във връзка със забележимото увеличение на цените във всички сектори на икономиката. Вместо това председателят на Фед Джей Пауъл и колегите му дръпнаха аварийната спирачка.
Както напоследък очакваха инвеститорите, анализаторите и икономистите, Фед прекратява месечните си покупки на облигации по-бързо от предварително планираното. През ноември тя започна т.нар. „Taper“, т.е. намаляване на покупките на облигации. Вместо да купува облигации от банките за 120 млрд. долара всеки месец, както правеше дотогава, тя купи такива за само 105 млрд. долара. След това всеки месец ще има с по 15 млрд. долара по-ниска сума до изтичането на програмата за покупки през лятото на следващата година. Сега покупките се намаляват с 30 млрд. долара на месец.
По този начин програмата за покупки, която заедно с основния лихвен процент, близък до нула процента, служи за поддържане на ниските разходи по заемите и по този начин – за стимулиране на икономиката, ще изтече още през март 2022 г. Това открива пътя за повишаване на лихвените проценти. И в този случай Фед иска да действа по-агресивно, отколкото бе посочено наскоро. През следващата година ще има три повишения на лихвените проценти и още три през 2023 г., а след това две през 2024 г. Вероятно това ще бъдат малки повишения на лихвените проценти, така че при сегашното положение основните лихви вероятно ще се вдигнат до малко над 2% през следващите три години. Въпреки това ходът показва колко сериозно Фед гледа на ситуацията.
Нов рекорд в ръста на производствените цени
Такъв драматичен обрат от страна на Фед не е имало от десетилетия. Той обаче беше предшестван от доклади като този от предишния ден, когато Министерството на труда на САЩ обяви, че производствените цени, т.е. цените на едро, са се повишили с 9,6% през ноември спрямо същия месец на миналата година. Това е нов рекорд. Новината бе оповестена, след като в петък ведомството вече съобщи за увеличение на потребителските цени с 6,8% през същия период. През октомври инфлацията бе 6,2%. За последен път инфлацията е била на толкова високо ниво през 1982 г., когато президент бе Роналд Рейгън, а „Роки III“ бе истински кино хит, пише в свой анализ за Die Zeit Хайке Бухтер.
И наистина – почти всичко, което американците консумират, е станало по-скъпо: от храната до домакинските уреди и употребяваните автомобили. Това продължава да се дължи на веригите за доставки, които бяха повредени или ограничени от пандемията. Стотици кораби с вносни стоки например се клатушкат със седмици пред калифорнийските пристанища, докато най-накрая успеят да разтоварят товара си. Навсякъде има недостиг на работна ръка – от ресторантите за бързо хранене до машинните инженери. Търсенето превишава предлагането и това води до повишаване на цените.
Неотдавна в заглавията на вестниците попаднаха новини за… дефицита на крема сирене, който засегна особено силно жителите на Ню Йорк. За много хора там филийката с голяма порция крема сирене е част от закуската. Закусвалнята Junior’s в Бруклин дори спря да прави прочутия си чийзкейк – поне временно. Сред причините са липсата на продукти и на шофьори на камиони. Задължителното ваксиниране, което много работодатели в САЩ въведоха за служителите на своите компании, също играе роля. Има работници, които предпочитат да напуснат, отколкото да се ваксинират срещу Covid-19.
Критиците обвиняват Фед, че е проспал инфлационната вълна и че ѝ е трудно да я навакса. Да се нарече инфлацията „временна“ е историческа грешка, смята Мохамед Ел-Ериан, бивш ръководител на Pimco, дъщерно дружество на Allianz. Той дори нарече това „най-лошата грешка в историята на Фед“, която най-вероятно ще доведе до грешни решения в областта на паричната политика.
Според Нараяна Кочерлакота, бивш председател на Федералния резерв в Минеаполис, Пауъл дори рискува инфлацията да стане двуцифрена, както през 70-те години на миналия век, когато петролната криза и ескалиращата война във Виетнам оказаха драстичен натиск върху цените. Само чрез въвеждането на високи лихвени проценти и последвалата ги тежка рецесия Фед успя да овладее галопиращите цени.
И тогава първоначалният импулс, който движеше цените, също беше краткосрочен. Вместо това обаче се появи „инфлационна психология“. Работниците и наемодателите очакваха цените да продължат да растат. Затова едни искаха по-високи заплати, а други – по-високи наеми. Това от своя страна доведе до повишаване на цените. Кочерлакота се опасява, че същият ефект ще се повтори и днес – ако Фед не действа достатъчно агресивно срещу нея.
Инфраструктурната програма на Байдън
Инфлацията вече става доста токсична за администрацията на Джо Байдън. Одобрението му е на дъното, а във видеоизявата си в „Късното нощно шоу“ на Джими Фалън президентът се опита да действа лично като ограничител на инфлацията. Залогът е преди всичко неговият пакет от 1,75 трлн. долара, с който възнамерява да поправи мрежата за социална сигурност на САЩ. Противниците му, включително в редиците на собствената му партия, твърдят, че огромните разходи само ще доведат до по-бързо повишаване на цените.
Всичко това не улеснява задачите на ръководителя на Фед. През следващите няколко месеца, а може би и години, той ще трябва да балансира деликатно. Той трябва да обърне спиралата на цените, без да задушава икономиката и най-вече пазара на труда чрез по-високи лихвени проценти.
Вярно е, че САЩ все още са най-важната икономика в света. Но поне Пауъл трябва да се тревожи само за тази икономика. От друга страна, колегата му в ЕЦБ Кристин Лагард трябва да намери баланса на паричната политика за 19 различни държави, много от които в момента са в икономически и финансово нестабилно състояние. Ето защо на заседанието си днес, четвъртък, ЕЦБ вероятно ще остави настрана ограничаването на покупките на облигации. В обозримо бъдеще няма да има повишения на лихвените проценти. Рядко срещано разделяне на политиките на две от най-важните централни банки, което допълнително ще усложни динамиката на световните финансови пазари.
