В следващия си живот той ще се казва Ерик Клептън и ще свири на китара, но засега само управлява университет, преподава и пише книги.
На 7 юни 2021 г. професор доктор Веселин Методиев оглави Настоятелството на Новия български университет (НБУ). Това е петото му голямо постижение, след като беше вицепремиер на страната, стана един от хората, възстановили Демократическата партия през 90-те, беше мотор на първото отваряне на архивите на Държавна сигурност и устоя на най-трудното предизвикателство: да бъде син и баща на историци, без да спира и той самият да е такъв.
Има и шесто, но той не е полагал за него никакво усилие и затова не е сигурно, че трябва да се брои точно за постижение – знае наизуст всичко, изпято и изсвирено от Ерик Клептън. От два акорда и половина разпознава мястото и годината на изпълнението. Непоправимо е, защото тази любов идва от десетилетия и вече е очевидно, че ще остане завинаги.
Веселин Методиев е роден през 1957 г. Завършва история в Софийския университет през 1979 г. Четири години по-късно започва работа в Държавния архив и работи, заедно с други, над енциклопедичното издание Българските държавни институции 1879-1986, издадено през 1987 г.
Оттогава са минали две политически епохи и поне три поколения звуковъзпроизвеждаща техника, а той и до днес е посветен на едно и също нещо – да изследва живота на институциите и на хората в тях, а после да предава това знание нататък.
През 1992 г. улицата пее „45 години стигат“. В същата година той оглавява Главното управление на архивите с три основни точки в дневния ред: да донесе в София документи, свързани с българската история, но съхранявани в Москва, да постави огромния архив на БКП под държавно управление и да направи от архивите една работеща публична институция. Не непременно в този ред. Успява само в третата задача, за останалите не остава политическо време. Улицата е все повече място на мутрите, засега наричани „борци“.
Той влиза в СДС като заместник-председател на Демократическата партия, оглавявана тогава от Стефан Савов. В правителството на Иван Костов, сформирано през 1997 г., той става вицепремиер и министър на образованието. По-късно, вече през 2004, той консолидира сили с част от СДС и създава партията „Демократи за силна България“, на която е заместник-председател. Става депутат за четвърти – и засега за последен път – през 2009 г.
И макар активният политически период за него да продължава повече от двайсет години, той си остава човекът историк, където и да се намира. През 1999 г. той издава книгата си Министерският съвет в България. Началото 1879-1886. През 2003 г. идва ред на Българските конституции и конституционни проекти. През 2004 г. излиза Дневници на учредителното събрание от 1879 г.
Следващите му книги са създавани, когато той е вече изцяло отдаден на академичната дейност в НБУ – през 2016 г. излиза Конституционният дебат в българския парламент през ХIХ век, а през 2019 г. – Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел. За тази последна засега книга той получава наградата „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика.
Бил е гонен и уволняван, обиждан и обвиняван, но никога не е заемал позата на жертва. Полагал е усилието, направено преди десетилетия от Ерик Клептън – да намери сили да се изправи, след като е мислел, че се е разпаднал на парчета.
