Кметът на Аквапенденте Алесандра Тероси. Снимка: Bloomberg LP |
Селцето Тревинано в Централна Италия се превръща в тестово място за най-амбициозния икономически експеримент в Европа от създаването на единната валута на региона, пише Bloomberg.
Селцето, в което живеят само 142 души, си осигури 20 млн. евро от Плана за възстановяване на ЕС и сега е изправено пред още по-голямото предизвикателство да разходва достатъчно мъдро парите на данъкоплатците, за да си гарантира траен икономически ефект.
Едно от малкото села в Италия, които ще получат пари, за да се борят с обезлюдяването, Тревинано показва реалността на място за превръщането на финансовата щедрост и добри намерения на блока в нещо повече от печалба от местната лотария.
Успехът или провалът на такива проекти, големи и малки, в по-слабите икономики от еврозоната, ще помогне да се определи апетитът на по-богатите страни за разширяване на подкрепата в бъдеще или дори за заделянето за постоянно на фискални ресурси. Алесандра Тероси, кмет на съседния град Аквапенденте, който включва и селцето Тревинано, разбира отговорността.
„Рискът е да има голяма активност в първите няколко години, а после всичко да замре“, казва тя, докато обхожда тихите къщи в селото и поздравява случайните възрастни жители, които среща по пътя си. „Но ние инвестираме в поредица от по-малки проекти с голямо въздействие, които заедно ще имат дългосрочни последици и може да се превърнат в пример“, допълва тя.
Във фонда за 1 млрд. евро, финансиращ програмата ѝ, част от 200-те милиарда евро, които Италия ще получи от ЕС, ще отидат за спасяване на селата от изчезване. Тревинано и още 20 села, по едно във всяка област и автономна провинция, ще си разделят 420 млн. евро, а 229 местни общности на полуострова ще си поделят останалата част.
Целта е да се предотврати обезлюдяването, което опразва селата в Европа, тъй като хората избират градски центрове с работни места и по-добри услуги. В Германия източните области са най-засегнати. Във Франция явлението е видимо на национално ниво, а в Италия вътрешните части на страната обикновено са най-тежко засегнати, показват данни на Европейската комисия.
Тревинано изпълнява с лекота критериите за отдалеченост. То се намира на 2,5 часа с кола от Рим, като по пътя се минава покрай безкрайни полета, виещи се пътища и се стига до малко плато. Там няма училище, а пощенската служба рядко е отворена, но има два ресторанта.
Планът за съживяване на Тревинано е съсредоточен върху редица малки проекти. Без огромни строителни обекти, или „катедрали в пустинята“, казва Тероси, която е агроном и бивш член на парламента.
Селото е близо до Франкския път, един от най-старите поклоннически маршрути, простиращ се от Кентърбъри до Рим. Тероси иска да възстанови домове, за да приемат туристи, които се насочват към столицата. Те ще бъдат откарвани до хълма с нови електрически автобуси, които също така целят да насърчат местните жители да живеят в долината.
Кметът иска да възстанови замъка и да го превърне в изложбен център и пространство за обучение на ученици по археология и геология и да привлича чираци от близкото занаятчийско училище, за да превърне Тревинано в център на занаятите. В същото време парите от ЕС ще финансират инфраструктура за по-бързи уеб услуги и по-зелена енергия.
След като местни жители и поклонници започнат да идват на хълма за туризъм или установяване за по-дълго време наред с ученици и учени, Тероси се пита дали други бъдещи жители може да включват работещи отдалечено служители от по-далечни места, които търсят по-добър баланс между работа и личен живот.
Всичко това трябва да бъде задействано до 2026 г., крайния срок за разходване на средствата по Плана за възстановяване.
Идеята за влагане на големи суми в отдалечени места има своите критици. Един от тях е Росано Пацагли, преподавател по история в университета в Молизе в Южна Италия.
„Дори да успеят за толкова кратко време, това не решава общия проблем“ с предоставянето на средства само на 21 села, казва той. „Хората се нуждаят от достъп до здравни грижи, училища и мобилност. Ако нямате тези три условия, останалото са само думи“, допълва той.
Министърът на културното наследство Дарио Франческини е по-оптимистичен и отбелязва как добре изхарчените пари, целящи да дадат тласък на селския живот, може да донесат далеч по-големи дивиденти.
„Вече има международен интерес“ от частни инвеститори, казва той. „Ако те се върнат, процесът няма да спре“, допълва Франческини.
