Снимка: David Gray/Bloomberg |
Когато италианският регулатор на конкуренцията наложи солената глоба от 1,13 млрд. евро на Amazon през декември, това беше само залп в поредицата от ходове срещу големите технологични компании (Big Tech).
През последната година регулаторът Autorita Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM) засили действията си с вълна от решения срещу гиганта в електронната търговия, срещу Google и собственика на Facebook – Meta, както и срещу други компании, пише в анализ CNBC.
В случая с глобата на Amazon регулаторът се противопостави на фирмата, защото тя насърчава италианските търговци да използват нейната логистична услуга Fulfilment by Amazon, което според службата представлява злоупотреба с господстващо положение. Amazon отрича обвинението.
Рено Фукар, старши преподавател по икономика в Университета в Ланкастър, Великобритания, коментира, че значителните парични санкции са част от тенденцията на националните регулатори да действат срещу големите технологични фирми, тъй като мащабните разследвания на ниво ЕС могат да бъдат „много бавни“.
„Националните регулатори искат да покажат, че са активни, че наистина вършат нещо“, казва той.
AGCM е много активна. През 2021 г. наложи няколко глоби на американски технологични гиганти. В отделен случай глоби Amazon и Apple за предполагаемо антиконкурентно сътрудничество. На Google наложи наказание от 102 млн. евро за „злоупотреба с господстващо положение“ във връзка със софтуерния ѝ продукт за автомобили, а през февруари наложи глоба от 7 млн. евро на Facebook за начина, по който компанията използва данните, които събира.
Санкциите могат да варират по размер, но носят едно и също послание: националните регулатори ще вземат мерки на вътрешните си пазари.
Но регулатори като AGCM няма как да не се сблъскат със съпротива на решенията си. Amazon планира да обжалва последната си голяма глоба.
Според компанията наказанието е „неоправдано и непропорционално“, коментира неин говорител.
Капацитетът на регулаторите е под напрежение
Мария Луиза Стази, старши правен съветник в неправителствената организация за дигитални права Article 9, посочва, че не е изненадващо, че някои национални регулатори, като тези в Италия, Франция и Германия, са поели инициативата да действат решително срещу Big Tech.
„Някои органи по конкуренцията в Европа са много по-склонни да правят секторни или пазарни разследвания, където смятат, че има среда, в която е възможно да има проблеми, вместо да чакат постъпването на жалби“, твърди тя.
По думите ѝ не е случайно, че тези разследвания се случват на пазари с по-голямо население, които имат по-развита дигитална аудитория и потребители.
„В редица от най-големите случаи, които наблюдаваме в Европа в момента, те по някакъв начин били подкрепени, ако не е инициирани от потребителски асоциации или от отделни лица, които са се събрали“, коментира тя и допълва: „Това е по-скоро натиск отдолу нагоре“.
