Не разбрах, че до вкъщи си идвала
по безлунни и тайни пътеки,
и след туй цяла нощ не си мигнала,
разговаряйки дълго със сенките.
И додето в морето от сънища,
като сал без посока съм плувал,
в тишината стаена и влюбена
устните ми с очи си целувала.
И когато стрелките в будилника
като сърп тъмното са ожънали
по най- първия трепет на утрото
от дома ми безшумно си тръгнала…
20.03.2018
Йордан Пеев
Стара Загора
