Ако дадем реална перспектива на тези страни за тяхното реално членство в ЕС, Софийският процес ще бъде записан в европейската история, категорична е Илияна Йотова.“България трябва да предложи пътна карта за европейското бъдеще на Западните Балкани.“ Това каза в интервю за Радио „Фокус“ вицепрезидентът на България Илияна Йотова по повод предстоящата дискусия „Всички пътища водят към Европа? Перспективи за федерален съюз“.
[ad id=“225664″]
Конференцията е част от официалната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС.
По думите й следващата крачка е България да предложи пътна карта за тези страни.
„България направи смела крачка не само с поставянето на темата Западни Балкани като свой приоритет, но успя да я наложи в Европейския съюз. Ако всичко става само на ниво говорене, не сме постигнали нищо. Ако дадем реална перспектива на тези страни за тяхното реално членство в ЕС, Софийският процес ще бъде записан в европейската история. Трябва да направим това усилие, трябва да намерим достатъчно съюзници, за да го подкрепят. Имаме два месеца на разположение и мисля, че при една добре свършена работа може да имаме и конкретни резултати“, каза вицепрезидентът.
[ad id=“238430″]
Тя допълни, че темата за Западните Балкани е в голяма степен част от темата за това каква Европа искаме.
„Кои ще бъдат външните граници на Съюза, в какви взаимоотношения ще бъде с Турция, каква е нейната перспектива, как обвързваме инфраструктурно тази част на Европа с останалите европейски партньори, как предпазваме новите страни от проява на двоен стандарт – тези въпроси трябва да получат своя отговор до края на 2019 година“, коментира Илияна Йотова.
„Тази политика се оценява не само от нашите съседи, но и от нашите партньори“, каза вицепрезидентът. Илияна Йотова подчерта, че за да има ефекта, към който се стремим, темата за Западните Балкани трябва да бъде продължена от австрийското председателство, след това и от румънското.
[ad id=“236993″]
Предизвикателствата пред Европа днес не са малко, макар че голямата евроскептична вълна беше спряна, смята Йотова. По думите на вицепрезидента не е достатъчно само да се говори за една по-свързана Европа.
„Трябва да се види какво стои зад една такава идея, какво стои по отношение на глобалното място на ЕС в международен план. Какво означава по-нататъшното разширяване на политическия съюз? Как ще бъде завършена икономическата и финансова система вътре в рамките на ЕС, между отделните държави членки? Как ще отговорим и на новите предизвикателства пред сигурността, говорим вече за отбранителен съюз. Не сме попитали все още нито националните парламенти, нито европейските граждани как си представят това и доколко тази идея е приемлива. Докато не отговорим на всички тези въпроси, няма как да продължим напред“, коментира вицепрезидентът.
[ad id=“236999″]
Илияна Йотова обърна внимание и на големия въпрос за функционирането на самите европейски институции.
„Като се започне от начините, по които се избират комисарите, как се формират директивите и регламентите и се стигне до взаимоотношенията между Съвет, Парламент и ЕК, които в оределени моменти се блокират взаимно“, коментира вицепрезидентът.
